"Че" - лента на вятъра?

От jedi.blog.bg

Филмът, като кинематография, е добър. Натуралистично заснет и без украшения.

Камерата е типична, холивудска, със съответните ракурси и "повдигащи" пинизи в подкрепа на ситуацията.

Играта на актьорите е също изчистена на максимум, в стандартния документаличстичен стил.

За мен голяма роля във филма прави актьорът, които играе Фидел Кастро - все едно, че гледаш запис на истинския. И позите и маниера, и тембъра. Много е добър.

Звукът е перфектен - особено пушките и калашниците - не са преекспонирани като малки експлозии, ами си плякат като истински.

На моменти монтажът е дразнещ. В старанието си да подсилят ефекта на документализъм, са се получили много остри преходи. Някои дължини са отрязани повече от необходимото и при прехода в следващия епизод ти трябва малко време, за да направиш логичната връзка.

Но, както казах, това са само няколко момента, така че в общи линии е ок и се е получил желаният цялостен ефект.

До тук добре. Само има едно основно нещо, което аз не мога да си обясня: „Защо филм за Че Гевара?“

И тук, игнорирайки цялата си нетърпимост към партизани, комунисти и всякакви революционни елементи, аз не мога да се отърва от натрапчивото усещане за ненужност.

А това е продукция, за който са вложени адски много усилия и средства, за да постигнат такъв реализъм - това са десетки консултанти, историци и изчетена литература - само сценаристите са трима!

Но аз пак да попитам: защо филм за Че Гевара?

Единственият отговор, който ми идва на акъла, е контра въпросът: а защо не? Аз, за себе си, не намирам друга логика. Какво толкова има в този човек, че чак такъв филм? А и в две пълнометражни части, отгоре на всичкото.

Не е вариантът, в който авторите на лентата ни разказват дадена история и оставят посланията да се получат от само себе си.

Тук има голяма доза пристрастност към личността на главния герой. Изразните средства на режисьора са недвусмислени в това отношение.

А пък от друга страна има следният парадокс: периодът от живота на Гевара, който би могъл да внесе повече колорит и цвят - този от преди партизанщината - тотално липсва.

Директно ни спускат в джунглите на Куба и се започва революцията. Има няколко пресечки с речта му против капитализма на събранието на ООН и толкова. Грубо казано, филмът протича в пури, другарски прегръдки и шумкарщина. 

На мен ми беше адски скучно.

Дори и да бях комунист с фетиш към партизанщината, пак щеше да ми скучно.

Идеята ми е, че ако някой наистина държи да научи нещо за този човек, преспокойно може да отиде в библиотеката и да си задоволи нуждите.

Този филм не показва кой-знае каква нова светлина на нещата. И образът на главния герой не предизвиква някакво по-особено отношение. Съвсем отделен въпрос е, че е пропусната и немаловажна част от историята - екзекуциите след взимането на властта и гоненията на нелоялните другари.

Което отново ме връща на главния въпрос.

Защо Че, а не Нелсън Мандела, например? Кое в аржентинеца е по-кинематографско? Възход и падение? Драматичен образ? Харизма?

Тц, нищо подобно.

Просто авторът ни казва: ще ви разкажа една история; ще позатъркам с гумичка лошите неща, но пък няма да я украсявам, гланцирам и подслаждам, за да изглежда по-искрена и безпристрастна.

А във втората част ще видим как "големият" Ернесто зарязва родина и дом(пет деца), за да прави революция в Боливия.

С филм или без - случаят е класически нарцисизъм.

Лента на вятъра...