Басейнът – мястото на олимпийските мечти отвъд смъртта

Да си спортист в Афганистан никак не е лесна задача. Особено ако трябва да спортуваш без двата си крака.

В следващите редове ще ви разкажем историята на Малек Мохамад, който загубва и двата си крака, след като стъпва върху мина, когато е едва на 11 години. Въпреки тежката си съдба, той открива смисъла на живота в спорта. И по-точно в плуването.

"Когато загубих краката си, без в отвратително състояние на духа, защото не знаех какво ще бъде моето бъдеще нататък и се чувствах ужасно", споделя младият мъж пред Reuters. Животът на 24-годишният афганистанец обаче се променя, когато става част от американска програма за възстановяване на пострадали от войната, която се провежда в САЩ.

Точно там Малек получава първите си уроци по плуване, а днес дори вече има мечта – да участва в параолимпийските игри в Токио през 2020 година.

"Надявам се да бъда избран от олимпийския комитет на моята страна, те следят развитието ми", споделя с надежда младият мъж.

Всъщност, той вече е направил опит да участва в игрите в Лондон през 2012 година, но без успех. Тогава обаче е бил в началото на своята плувна кариера, а сега има ясна цел – добро представяне на световното първенство по плуване за хора с ампутирани крайници, което ще се проведе през септември в Мексико. Малек е убеден, че представи ли се добре там, вратите му към параолимпийските игри ще бъдат отворени.

Но както знаем, в Афганистан нищо не става лесно, споделя пред агенцията младия мъж и дава пример за това, че е срещнал много трудности при регистрирането си за първенството в Мексико. А освен това в момента му е отказана нова виза за САЩ и е трябвало той да се върне и да тренира в Кабул.

Каквото и да се случва обаче, Мохамад е категоричен, че се чувства най-добре в басейна – там, където той не чувства изобщо, че е загубил своите крака. И където следва своята мечта.