Влизаме в чакалнята на еврозоната, но кога?

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

13 / 32

При тези структурни проблеми в Еврозоната няма как да се стремиш към нея, предупреди ръководителят на Управление "Емисионно", като за пример даде Дания и Швеция, които не го правят, въпреки че могат да влязат веднага, съобщи Investor.bg.

Калин Христов е категоричен, че данъчната структура на Европа трябва да е следствие от растежа, инвестиции и производство. Големият въпрос в ЕС сега е фискалната децентрализация, добави централният банкер и прогнозира, че еврозоната ще еволюира.

Десетилетие след глобалната банкова криза все още има критични точки в еволюцията на финансовата индустрия, пояснява Христов.

"Спестяванията не се трансформират в инвестиции", категоричен е Христов и потвърди, че това е най-големият проблем и това са структурно слабите страни на Еврозоната.

"Банковото възстановяване след кризата след фалита на Lehmon Brothers продължава бавно. Икономиката се движи от потребление и износ, а не от инвестиции и това продължава до днес", посочи Христов и припомни, че след 2014 г. е имало масиран стимул на лихвената политика.

"Тъкмо мислихме, че ще има икономически растеж , но през март има забавяне, а от миналата седмица пак се заговори нови количествени стимули", информира той и дори нарече паричната политика "импотентна".

Според него в България се наблюдава същата динамика и приспособяване към същата структура - потребление и износ, но няма инвестиции.
Процентите ще останат ниски за много дълго време.

"Какво става с частните инвестиции", риторично попита подуправителят на БНБ. Не знаем как те растат. До 2016 г. те бяха с отрицателен знак и после отчетоха слаб ръст, посочи в анализа си подуправителят на централната банка.

Христов напомни, че ниските лихвени равнища стимулират потреблението, но не и бизнеса.

Времената на нулевите лихви няма да свършат скоро. "Процентите ще останат ниски за много дълго време",  заяви подуправителят на БНБ.

"Структурните проблеми в европейската икономика водят до този ефект с много ниски лихвени равнища. Дали практически е възможно при такива условия паричната политика да спаси Еврозоната с очакванията да се стимулира растежа? Калин Христов заяви, че това няма да се случи.

По думите му всяка икономика има равновесно ниво и колкото е по-старо населението, повече спестява.

"Ако икономиката има ниска производителност, лоша образователна система, неефективна администрация, това създава проблеми за растежа", обясни банкерът и предупреди, че ако това продължи, означава, че "никой не е разбрал какво се случва през последните години".

При отрицателните лихви в банките за бизнеса, които са реално данък богатство, все по-трудно ще става да се убедят избирателите в Европа, че те са необходими.

"Има структурни причини дали Европа ще понесе ниска раждаемост и свиване на работната сила. Инвеститорите ще са много предпазливи, преди да правят инвестиции", анализира ситуацията в момента Христов и обясни, че за България този ефект е умножен, защото е усилен от миграцията и образователната система.

"Най-добрите ученици отиват да се образоват в престижни университети и остават на работа в чуждите страни. С 90 хиляди се свива броят на нашите работници всяка година. Проблем е, че в образователната структура голяма част от от населението не ходи на училище и не се интегрира. Този структурен проблем е много голям заради тренда на миграцията и тези, които работят, трябва да спестяват повече заради дизайна на нашата обществена здравна система, където трябват повече спестявания, защото винаги трябва да се доплаща", потвърди Христов.

Той подчерта предимствата на нашата икономика с ниската публична задлъжнялост и ниския публичен дълг. "Те са предимство, но трябва да се изчистят структурните проблеми – свързани с ниска раждаемост и образование", съветва Христов.

Той смята, че има и друг структурен фактор в банковата система, който може да се промени, но сега я подтиска. Той е свързан със свръхрегулацията на банките – сега те инвестират в по-нискорискови активи, което сваля доходността. Банковата система става по-малко рискова, което я прави неконкурентна.

Подуправителят прогнозира, че нетният марж ще остане на по-ниско ниво, инвестициите също ще са на по-ниско ниво и ще продължи тенденцията да се стимулира потреблението.