Най-голямото предизвикателство ще бъде да напълним киносалоните в условията на криза

С какво 14. издание на Международния София филм фест ще е по-различно от предходните години?

Това е 10-ото юбилейно издание на СФФ като международен фестивал. Искаме хората да го запомнят като празник. Обновили сме визията, сайта, физиономията – надявам се да сме симпатични. Но това е и първото издание на СФФ като национално филмово събитие – с програми в над 10 различни града. Надявам
се партньорите в тези градове да ни повярват и с общи усилия да поканим хората да гледат качествено
кино. Ще го харесат и пак ще го поискат, уверен съм в това!

От тази година Фестивалът е сертифициран от FIAPF (Международна федерация на асоциациите на филмовите продуценти). Това привилегия ли е или задължение?

Това е заслужено признание, което очаквахме, след положения труд през годините. Това е и ангажимент към непрекъснато усъвършенстване на фестивала и осигуряване на програма и условия за работа на професионалистите на най-високо световно равнище. Това е също национално признание и ангажимент, в изпълнението на който съм уверен ще имаме партньорството на институциите – Министерството на културата и Националния филмов център. Работим по въпроса.

Какво ще бъде най-голямото предизвикателство като директор на този фестивал?

Да успеем да напълним киносалоните в условията на криза и да предизвикаме интерес към любителите на киното извън столицата, което да ни провокира да развием фестивала на национално ниво.

Филмът, който продуцирахте – “Светът е голям...”, беше на крачка от “Оскар”-а и получи признанието на десетки фестивали по света, но това не пречи родното ни кино да се задъхва от проблеми. Какво мислите за състоянието му?

Българското кино е в необратим възход. Трябва да сме слепи, за да не го забелязваме! “Светът е голям...”
не е изолирано явление. “Източни пиеси” и “Дзифт” имаха и продължават да имат международно признание. Преди тях бяха “Шивачки”, “Разследване”, “Обърната елха”, “Маймуни през зимата”, “Лейди Зи”, “Откраднати очи”, “Мила от Марс”. Да не говорим за документалните “Георги и пеперудите”, “Чия е тази песен”, “Проблемът с комарите...” и “Коридор №8”!

Нека не забравяме техните постижения! Новото е, че българското кино се гледа все повече от българския зрител. Но са необходими сериозни усилия от страна на продуцентите и разпространителите
да промотират филмите си адекватно. Не е достатъчно да произведеш 2 или 5 копия и един плакат... Всеки вторник излиза класацията Топ 20 на най-гледаните филми. Не пропускам да я следя където и да се намирам по света... Аз съм оптимист за българското кино през новото десетилетие.

Поставил съм си за цел български филм да стигне до номинация на “Оскар” или до конкурс в Кан или Берлин. С общи усилия ще успеем.

Тази година ще се проведе седмото издание на програмата София Мийтингс. Какви очаквания имате?

Да затвърдим мястото си на един от ключовите пазари на филмови проекти в Европа и новите български филми да бъдат селектирани на престижни международни фестивали. София да се доутвърди като задължителна спирка в годишния календар на водещите кинопрофесионалисти от Европа.

Имате ли лични фаворитисред филмите от конкурсната програма?

Държа на всеки филм, който сме селектирали. Пожелавам успех на всички режисьори, които ще представят лично филмите си в София.

Има ли нови парчета, които фестивалният бенд ще забие?

До 13 март има доста време. Да го изживеем с удоволствие.