Светослав Овчаров: Трябва да излезем от времето на лесните истини

Снимана в София и Берлин през 2009, продукцията е дело на Гала Филм и Омега Филмс в копродукция с БНТ. Зад кадъра на живота на един човек на изкуството в края на 70-те години на миналия век в България стоят любовта, страхът и много компромиси.

Кои са най-важните теми в най-новия ви филм „Зад кадър”?

Между 9 септември 1944 и 10 ноември 1989 година имаше една официозна патетика на социалистическия реализъм, в която всичко се представяше като черно и бяло – лоши фашисти и капиталисти и добри комунисти. Оказва се, че вече двайсет години се разсъждава в същата черно-бяла патетика, същия черно-бял разрез на обществото. Считам това за повърхностно и в крайна сметка за невярно.

„Зад кадър” се връща в периода на 70-те години, тогава никой не вярваше, че режимът ще бъде свален. Изглеждаше, че той ще трае, докато свят светува. Ако приемем да се мисли за миналото в неговата пълнота, в това, което то наистина е съдържало, то трябва да търсим истините за хората. Точно това ни се спестяваше в живота от периода на социализма и затова и нещата изглеждаха добри или лоши, черни или бели. Впоследствие много хора бяха обявени за лоши. А всеки изгради у себе си една форма на индулгенция, в която казваше: „Аз съм невинен, аз не съм от тях, аз не съм от лошите”. Големият въпрос е точно така ли беше.

Днес никой не може да осъжда Галилей за това, че се е отрекъл от твърдението си, че Земята се върти, защото никой не знае какво значи да ти гори под краката в най-буквалния смисъл на думата. Изкуството в частност няма нужда от паметници, нито от разрушаване на паметници, има нужда от плът.

Какъв е бил изборът на хората от това поколение?

Талантливите хора се опитваха да надлъжат системата. Има едно изречение, че социалистическият реализъм беше „възхвала на властта с достъпни за нея средства”. Съществуват и много примери за подобни хора, които са достойни за уважение като поета Христо Ганев. В този период талантливите хора бяха обречени или да не работят, или да се опитат да надлъжат системата. Дали в опита си да надлъжат тази система не се вплитаха в нея достатъчно добре и не ставаха част от нейната шарка – ето това е интересното.

В киното от този период се правеха много добри филми, които успяваха да излъжат официалната власт. Когато едновременно се появиха „А бяхме млади”, „Бедната улица” и „На малкия остров” - филми, които са на европейско ниво, у нас излезе постановление срещу тях. Проблемът беше, че те се занимаваха с една универсална човещина – нещо, което често липсва и в днешните произведения. Ето това търсене на обща човещина не се толерираше тогава.

Какво могат да узнаят зрителите предварително за историята във филма?

„Зад кадър”, най-просто казано, разказва историята на едно семейство. Жената има майка германка и болно дете. Тя отива, за да лекува детето си при майка си в Западен Берлин и тъй като детето се чувства по-добре там, тя решава да остане. Това се тълкува като така нареченето тогава „невъзвращенство”. Съпругът и, който остава в България, започва да бъде следен от Държавна сигурност. Впоследствие тя става част от живота му, дори го моделира. Той няма право да отиде при жена си, дори не може да се опита да изясни отношенията помежду
им. Операторът е разкъсван от желанието да работи и да живее със семейството си. В България той може да работи, да снима най-добрите продукции, да се развива. Персонажът е поставен пред един раздиращ избор. Той се опитва да отложи решението, все повече се оплита в желанието да се измъкне, а чувствата между него и жена му все повече изтляват.
Да, Държавна сигурност е катализатор на събитията в живота му, но няма ли всеки един от нас по една своя държавна сигурност в душата си?! Аз смятам, че когато човек се занимава с художествени произведения, той трябва да бъде едновременно жесток и милостив. Да разбира своите персонажи, да им прощава.

Откроява ли се тенденция в това да избирате едни и същи актьори в повечето си филми?

Вероятно да. Разбира се, първата причина за това е фактът, че това са едни много добри актьори. От друга страна, ние си имаме голямо доверие и постепенно сме стигнали дотам да се разбираме много бързо, без много теория и репетиции.

Можем ли да кажем, че „Зад кадър” ще създаде нов прочит на миналото, извън системата на добрите и лошите?

Надявам се да е така, след като зрителите видят филма. Надявам се също покрай това да не говорим,
че Земята е плоска. По време на работата ми върху филма, и по-точно по време на монтажа, останаха много малко кадри от днешния ден. Стори ми се, че ще има голяма опасност от дидактика, а аз лично много се пазя от това. От друга страна, историята на главния персонаж в миналото достигна до много висок емоционален
градус.