Това е журито!

Пиер-Анри Дьоло е основа­тел на няколко френски кинофес­тивала, които днес се нареждат сред най-важните събития в све­товния календар на фестивалите. Дьоло започва срещите си с ки­ното, работейки като асистент-ре­жисьор на Жак Дониол-Валкроз, Станислав Станоевич и Пиер Каст. След като натрупва известен опит, той режисира сам образователни програми за телевизията. Като ре­жисьор създава и един късометра­жен филм – “Virginie ou la double rupture” (1969).

Пиер-Анри Дьоло е продуци­рал и копродуцирал филми на Хуго Сантиаго, Жан-Луи Комоли, Жан-Франсоа Дион, Клод Милер, Едоардо де Грегорио, Жан-Пиер Лефебр.

През 1969 г. Дьоло съ­основава (заедно с Ришар Дембо) „Петнайсетдневката на режисьор­ите” в рамките на фестивала в Кан и става неин артистичен директор чак до 1998 г.

Създадена под мото­то „Свободното кино” като алтер­натива на официалния конкурс и след скандалното прекратяване на фестивала от стачкуващи ки­наджии, в основата на които са Франсоа Трюфо и Жан-Люк Го­дар, секцията и до днес е символ на добър вкус, оригинален стил и откриване на таланти в света на киното. След 1996 Дьоло участва в основаването и става директор на Форума на Европейското кино в Страсбург.

Французинът е един от учредителите на Международ­ния фестивал на аудио-визуални­те програми (FIPA) през 1987, на който е директор 20 години. Той е сред учредителите и на Евро­пейската филмова академия. Пи­ер-Анри Дьоло е автор на няколко книги, посветени на киното – една от тях е колекцията „Кино и лите­ратура”.

Чуждестранната дама, която ще се включи в Международното жури на 14-ия София Филм Фест, е френската актриса, сценарист и режисьор - Марион Лен. Тя де­бютира в киното като актриса в началото на 90-те години на ми­налия век и днес има в кариерата си над 13 филма и телевизионни сериала.

Едно от най-звездните участия на Марион Лен е в “Merci la vie” (1991) на режисьора Бертран Блие, където и партнират Шарлот Генсбур и Жерар Депардийо, те­левизионния филм “Les Merisiers” (1992) с участието на Ани Жирар­до и “Je suis ton châtiment” (1996) с участието на Дени Подалидес и Ян Кунен.

Като режисьор Марион Лен е автор на два късометражни фил­ма – “Hôtel des Acacias” (2003) и “Derrière la porte” (1999), след ко­ето снима и пълнометражния си игрален дебют „Чисто сърце”, ек­ранизация по едноименната нове­ла на Гюстав Флобер, публикувана 20 години след излизането на из­вестния му роман „Мадам Бовари” (1857).

През 2008 г. „Чисто сърце” е удостоен с наградата СИГНИС на фестивала в Мар де ла Плата, Ар­жентина.

Другата дама в журито на 14-ия София Филм Фест е Теодора Духовникова - едно от най-ча­ровните лица на българската те­атрална и киносцена. Завършва НАТФИЗ през 2001 г. в класа на проф. Снежина Танковска. Карие­рата на Теодора Духовникова, ко­ято днес е щастлива майка на две деца, започва в трупата на театър „София”, където играе от дипло­мирането си до 2003 г.

Едни от най-успешните и роли от този пе­риод са Поли Пийчъм от „Просеш­ка опера”, госпожица Д'Олбак от „Развратникът” от Ерик Емануел Шмит, Лора от „Любовни булевар­ди” по Стефан Цанев.

През 2004 г. русокосата актриса е поканена да се присъедини към трупата на На­родния театър “Иван Вазов”. Сред най-известните и сценични пре­въплъщения там са Саломе в „Са­ломе” по Оскар Уайлд с режисьор Стоян Радев, Люсинда в „Лекар по неволя” от Молиер с режисьор Ма­риус Куркински, Магдалена в „До­мът на Бернарда Алба” по Лорка с режисьор Възкресия Вихърова, както и ролите на доня Ана и доня Елвира от „Дон Жуан” на Молиер с режисьор Александър Морфов.

През 2005 г. Теодора Духовни­кова се снима във филма „Леден сън” на режисьора Иван Георгиев Гец, следват участията и в „Хани­бал” (2006) на Едуард Базалгет и в „Размени" (2007) на Джим Лофтъс. През 2008 г. Зорница София изби­ра Теодора за главната роля във филма си „Прогноза”, който излезе на екран през 2009 г. За участието си в „Прогноза” Теодора Духовни­кова бе номинирана за най-добра главна женска роля на Годишни­те награди за филмово изкуство. Младата актриса има участия и на територията на телевизията в про­дукции на RAI, BBC и други.

Дрор Захави е роден в Израел. Завършва режисура в Академията за кино и телевизия „Конрад Волф” в Потсдам, Германия, дипломира се през 1988 г. с филма “Alexander Penn – Ich Will Sein in Allem”, кой­то същата година е номиниран за студентски „Оскар”. Дрор Захави режисира много телевизионни филми, включително епизоди от сериалите “Die Maenner vom K 3” (1998) и „Doppelter Einsatz” (1997 – 2006). През 1999 г. е удостоен с Германска телевизионна награда и Баварска телевизионна награда за работата си по тези сериали. Ре­жисирал е телевизионния минисе­риал “Luftbrue” (2005) за немския ТВ канал SAT1, както и телевизи­онната драма “Mein Leben - Marcel Reich-Ranicki” (2009). Дебютният му игрален филм „На баща ми” спечели Голямата награда на Со­фия Филм Фест 2009.

Андраш Мухи е унгарски про­дуцент, роден в Будапеща през 1956 г. През 1999 г. Мухи създава продуцентската компания “Inforg Studio”. През последните 10 годи­ни тя е продуцирала 17 игрални, 80 късометражни и около 70 докумен­тални филма. Голяма част от тези продукции са удостоени с награди на различни международни фес­тивали. „Бахтало (Късмет!)” беше в миналогодишната конкурсна про­грама на 13-ия София Филм Фест и спечели наградата на „Европа Синемас” в Карлови Вари.

Филмът му “Dealer” (2003) е удостоен с над 10 отличия, между които награди­те на ФИПРЕССИ от Монтевидео и Мар де ла Плата и признанието на читателите на „Берлинер цайтунг” от секцията „Фокус” на Берлинале. На “Milky Way” (2007) беше присъ­ден „Златен леопард” на фестива­ла в Локарно. Мухи е копродуцент на филма “Светът е голям и спасе­ние дебне отвсякъде”, носител на над 25 международни награди и номиниран сред 9-те претендента за чуждоезичен “Оскар”.

Андраш Мухи е носител на на­градата за най-добър продуцент от 34-ата и 36-ата Унгарска филмо­ва седмица (2003 и 2005 г.). През 2005 г. той получава и наградата на името на Бела Балаш – най-престижното признание за унгар­ски творец. Мухи е член на Евро­пейската филмова академия.