Специални прожекции

Тони Палмър е един от водещите режисьори на музикални доку­ментални и исторически игрални филми. Той е носител на повече от четиридесет международни на­гради, сред които 12 златни меда­ла от Фестивала на киното и теле­визията в Ню Йорк, многобройни номинации и награди на БАФТА и „Еми”. Той е единственият дву­кратен носител на престижната Държавна награда на Италия.

Един от неговите филми е "Тайната на Шопен", Великобритания.

През 1945 г. жена на име Паули­на Черника се свързва с полското Министерство на културата с твър­дението, че притежава любовни писма от Шопен до прабаба й – графиня Делфина Потоцка.

Така­ва личност наистина е съществу­вала и тя е единствената жена, на която композиторът е посвеща­вал музика, но въпросните писма били антисемитски и изпълнени с порнографско съдържание и като цяло накърнявали образа на ком­позитора като полски национален герой, който правителството иска да наложи. На 17 октомври 1949г. Черника се самоубива - точно 100 години след смъртта на Шопен. Или е била убита?

Марион Лен

Френска актриса, сценарист и режисьор. Тя се е снимала в 13 филма и телевизионни сериала и е режисирала два късометраж­ни филма, преди да дебютира в игралното кино с „Чисто сърце”, екранизация по едноименната новела на Гюстав Флобер, която той публикува 20 години след из­вестния си роман „Мадам Бовари” (1857).
Тук е нейния филм "Чисто сърце", Франция, 2008 г
Скромната и мила прислужничка Фелисите не може да забрави пър­вата си любов. Тя се отдава изцяло на задълженията си към новата си господарка – наскоро овдовялата Матилд Обен.

Времето не успява да излекува раните в душата ù и тя раздава обичта си на всички около себе си: децата на Матилд, племенника ù Виктор. Но съдба­та сякаш постоянно ù отказва да я дари в замяна също с обич. Въ­преки това Фелисите търси някой, който да приеме безрезервната ù любов. Като личности и общест­вено положение господарката и прислужничката са съвсем раз­лични, но постепенно двете се привързват силно една към друга и заедно търсят начини да зали­чат белезите на миналото.

Дебютният филм на Марион Лен е изпълнена с дълбоки размишле­ния екранизация на новелата на Гюстав Флобер, излъчваща изтън­чена сантименталност и аскетична красота.

Провинциалното френско общество на XIX век превръща в затворнички две жени. Надменна­та и затворила се в себе си вдовица (Марина Фоис) сама се лишава от богат емоционален живот. А Сан­дрин Бонер като Фелисите е въплъ­щение на скромната отдаденост и любов, но в същото време и на сил­ния независим дух, който променя емоционалната и духовна застина­лост около себе си.

Тя наистина е „свещена глупачка”. С постоянните си прояви на саможертва сякаш е дъщеря на библейския Йов. „Чисто сърце” излъчва пестеливостта на Бресон, предлага завладяващо ню­ансирано изпълнение на Сандрин Бонер и показва интериори като от картина на Вермеер и препратки към изяществото на класическата пейзажна живопис.