Международна конкурсна програма

Младият Джон Ленън

Филмът на британската концептуалистка Сам Тейлър Ууд фокусира върху ранни­те години от живота на легендата Ленън и връзките му с две от жени­те, допринесли за формирането му като човек дълго преди да се пре­върне в икона в света на музиката. Действието е ситуирано в средата на 50-те, на фокус са ежедневните проблеми на един темпераментен тийнейджър от Ливърпул.

Най-ценното във филма на Ууд е, че тя изследва човека Джон Ле­нън, не мита Ленън, за който всич­ки неведнъж сме чували. Ролята на младия „бийтъл” е поверена на Арън Джонсън, в образа на май­ка му Джулия се превъплъщава Ан-Мари Дъф, а изключителната Кристин Скот Томас играе така оби­чаната леля на талантливия музи­кант – Мими.

Именно на нея Джон подарява първата златна плоча на „Бийтълс”, с нейните думи, специ­ално гравирани като цитат: „Ки­тарата е хубаво нещо, Джон, но ти никога няма да изкарваш хляба си с нея…” Историята каза своята дума! Днес от 21.00, Дом на киното

Пътуващо кино

Началото на 60-те години на XX век. Двама мъже пристигат в от­далечено румънско село с карава­на, превърната в подвижно кино. Единият от тях – Тави, е облечен с шикозно кожено яке и има из­лъчването на усърден апаратчик.

Това е първата му официална про­пагандна работа и той се старае да се справи успешно с нея. В кара­ваната има филм с комунистиче­ска пропаганда, който по заръка на властта трябва да се покаже на селяните. Вали като из ведро, улиците са реки от кал и няма кой да посрещне новодошлите. Селото е почти безлюдно – пове­чето хора са заминали нанякъде, за да търсят работа.

Останалите представляват шарена групич­ка, която постепенно започва да изниква оттук-оттам – старият учител и съпругата му, местните големци, селският майстор, кой­то е циганин, идиотът на селото и красивата библиотекарка. След приключенията в калта по-голя­мата част от пропагандния филм е неизползваема, но фериботът, с който са дошли двамата мъже, е отнесен от пороя. Това налага ко­ренно различните хора да прека­рат известно време заедно.

Ситуа­цията е добре дошла само за Тави и библиотекарката, които са хвър­лили око един на друг. Комедия на параноята, лукавите селяци, несигурната млада любов и раз­строената власт, “Пътуващо кино” е твърде обстоятелствен и бавен филм, но компенсацията идва с шокиращо грубата финална по­анта, която променя характера на сатирата от нежна към жестока, като разкрива какъв е бил ефектът на комунистическото управление върху обикновените хора.