Селяните около Чернобил тънат в мизерия и забрава

Хората, които живеят в блатистите равнини и сред боровите гори на Полесието - територия, пресечена сега от украинско-беларуската граница, открай време са бедни и забравени от властите.

Чернобилската ядрена катастрофа на 26 април 1986 г. още повече влоши нещата.

"Това винаги е бил един от най-бедните райони на Европа", казва Волдимир Тарасов, бивш жител на Полиске - някога село с 4000 жители в сърцето на Полесието.

"Почвата е лоша, сезонът за растеж на насажденията е кратък, пътищата винаги са били малко", обяснява той.

"Чернобил съсипа това място преди двадесет и пет години", добавя той. А хората, които все още живеят близо до реактора, в съседство с радиацията, те нямат абсолютно нищо – направо мизерстват."

След катастрофата в Чернобил съветското правителство забрани заселването в зона с радиус 30 км от разрушения реактор. Заради радиацията над двайсет села и градчета опустяха, стотици хиляди хора бяха принудени да се евакуират.

Тарасов, който е бил млад по време на бедствието, е един от тези хора, откарани с автобуси и влакове, организирани от властите, далеч от своя дом, в който никога няма да се върне.

Полиске сега е градче призрак. Сивите високи сгради от съветско време са изтърбушени и опустошени, а колхозите - изоставени. Сред тях е израсла млада гора, която е плъзнала и по главния път.

"Всъщност аз съм един от късметлиите. Измъкнахме се. Семейството ми успя да започне нов живот", казва Тарасов. "Но хиляди хора нямаха този късмет."

30-километровата ничия земя около електроцентралата бе наречена Чернобилската "забранена зона".

Украинското правителство нарича съседните райони Причернобилски, което би трябвало да означава, че са достатъчно безопасен за живот. Но границите не са толкова ясни, колкото названията.

"Дори там, където си мислиш, че е безопасно, понякога не е", казва Иван Ковалчук, капитан от гранична полиция, командир на част, която отговаря за забранената зона. „Нивата на радиация може да са съвсем нормални, но правиш крачка встрани и Гайгер-Мюлеровият брояч започва да отчита 100 пъти по-високи от нормалните стойности", казва той.

Официалните данни за броя на хората, живеещи около Чернобил, са различни. Смята се, че вътре в зоната живеят между двайсет и петдесет души, почти всичките възрастни пенсионери.

"Те са съвсем малко и единственото им желание е да изживеят кротко остатъка от живота в своя дом", казва Ковалчук.

Много повече са хората, които живеят в райони, граничещи със зоната. Според украински и беларуски данни те са близо 200 000.

Лесовъдството, производството на млечни продукти, както и животновъдството тук не са безопасни, казват представители на властите.

Това означава, че единственото нещо, което можем да правим, за да се издържаме, е да си отглеждаме храна и да си я ядем ние самите. Нямаме право да я продаваме", казва Вера Афанасиевна, жителка на Соколки. "Знаем, че най-вероятно тя не е здравословна, но нямаме никакви пари."

Пет-шест от селата по границата на Чернобилската зона са съвсем западнали. Въпреки че къщите имат електричество, сградите сякаш не са се променили от времето на Руската империя.

Изключение е град Славутич, построен малко след катастрофата в Чернобил, за да бъдат настанени там работещите в централата и екипите, отстраняващи последствията от злополуката. Тук сградите са нови. Средната месечна заплата е около 1000 долара - над три пъти повече от обичайното за Украйна месечно
възнаграждение.

През годините Украйна получи финансова помощ, възлизаща на повече от един милиард долара, за да се справи с катастрофата и нейните последици. Но изглежда само малка част от тези средства са били използвани за здравни и други грижи за пострадалите.

"В Славутич, където са чернобилските специалисти, се живее добре. Светът им помага", каза Тарасов. "Но хората, живеещи в земите около Чернобил, получиха само едно - радиация".

(БТА)