Обезвреждане на наследството от Втората световна война

Някои работи изискват повече усилия и саможертви от други. А да бъдеш сапьор в Берлин, е може би в най-тежкия край на спектъра, посочва BBC.

Ралф Киршник получава по няколко повиквания всеки месец да се изправи срещу оръжията на смъртта, неизбухнали преди повече от 6 десетилетия. Неговата работа е да обезвреди тези бомби, поставяйки детонатор, и отдалечавайки се на безопасно разстояние да ги взриви, или когато експлозивът е прекалено близо до хора и/или частна собственост – да го неутрализира.

Той не носи предпазен костюм, защото е убеден, че нищо не може да го спаси при взрив на бомба, пусната над града при въздушните нападения по време на Втората световна война.

А с времето работата му не става по-лека. От 1945 година насам ръждата действа все по-коварно. Графикът му пък се оказва все по-натоварен, предвид бясната скорост на ново строителство в столицата на Германия, което води до откриване на нови и нови злокобни наследства от войната.

Съюзнически сили стоварват истинска планина от бомби над Берлин. Над 465 000 тона експлозиви стигат до земята, но една на всеки осем бомби така и не избухва. Киршник обяснява голямото количество невзривили се експлозиви с тестовете, които британци и американци правят на оръжията си на твърдата шотландска земя. Когато обаче бомбите попадат върху меката берлинска почва, те просто „потъват”. За да „изплуват” отново десетки години по-късно.

Което означава, че всеки голям строителен проект задължително минава през щателна проверка за бомби от войната. И ако такива бъдат намерени, Ралф Киршник получава обаждане.

Но той не иска медийно внимание. Не обича да позира. Излишното перчене, напомпаната самоувереност могат да се окажат фатални за един сапьор, убеден е Киршник.

На въпрос колко бомби е обезвредил, той отговаря, че знае, но няма да каже. Всеки в екипа знае точната бройка, но всичко се пази в тайна, за да не се създава ненужна, напрягаща конкуренция. Подобна надпревара може да замъгли реалната представа и да доведе до поемане на ненужен риск.

По данни на сп. Spiegel повече от 600 тона стари муниции от двете световни войни и от ученията на Съветската армия в ГДР, се откриват всяка година.

Неслучайно Киршник знае всичко за бомбите, изсипани над Берлин. Британците са имали 98 вида детонатори и 123 вида бомби. Руските бомби пък много често се оказват немски, попаднали в ръцете на Червената армия при настъплението към Германия.

Работният офис на сапьора е в стар военен комплекс в градчето Вундсдорф, в гориста местност южно от Берлин. В коридора има статуя на светица – Санта Барбара, покровител на миньорите и тези, които се занимават с експлозиви.

Това е единственият признак за суеверие, за вяра. По стените в самия офис на Киршник има въздушни фотографии на Берлин, заснети от британските и американските военновъздушни сили. По бюрото му са разпънати стари карти с множество обозначения.

За сапьорите в Берлин всяко назначение е среща със смъртта. Миналата година трима експерти загиват по време на служба.

Много от мъжете в екипа на Киршник са женени повече от веднъж. Съпругите трудно се примиряват с работата на своите половинки.

А за сапьорите е много важна липсата на всякакво отвличане на вниманието. „Ако си имал скандал с жена си и 2 часа по-късно трябва да обезвреждаш бомба, трябва да можеш да изключиш всякакви емоции. Не можеш да си позволиш никаква друга мисъл, освен тази за безопасното свършване на работата. В противен случай просто не ставаш за тази работа”, подчертава Киршник.

„Мен също ме е страх. Както всеки нормален човек”, споделя той. „Поне 3-4 пъти съм усещал, че това е сетният ми час. Но това не се случва по време на обезвреждането. Реалната преценка за непосредствената опасност за живота идва едва ден-два след това”, разказва Киршник и посочва: „Това не е просто работа за мен. Ако беше просто работа, вече щях да съм мъртъв”.