Хората падаха буквално пред мен! Разкази от Ютьоя

Все повече подробности стават известни около двойното, добре планирано нападение в Норвегия.

Полицията вече призна, че въоръженият престъпник е стрелял методично час и половина на остров Ютьоя, преди да бъде заловен от спецчастите, пише ВВС.

Никакво противодействие от страна на полицията не е имало. Престъпникът се е предал, просто защото са свършили патроните му.

Ето разказите на оцелели от клането.

Емма

Мислех си, че някой се шегува. Видях как едно момче отиде да говори с човек в полицейска униформа и онзи стреля в него.
 
Пред очите ми загинаха двама души. Аз просто избягах.

Във въздуха се носеше миризма на барут, беше толкова страшно!

Скрихме се от бандита под една скала, а той стоеше на някакви пет метра над нас. След това скочихме във водата и доплувахме до лодка.

На 16 години съм. Всички, които бяхме на острова, сега сме настанени в хотел, но все още не са намерили всички хора.

Стиин Ренат Хахейм

Член съм на норвежкия парламент и също бях в младежкия лагер. Бяхме се събрали на групички, за да обсъждаме взривовете в Осло. Тогава някой извика: "Всичко е наред, полицията дойде!".

Видях полицай, който се спускаше по хълма, и изведнъж той започна да стреля по хората, наред. Ние побягнахме и когато видяхме приближаващите се лодки, скочихме в морето.

Той беше много спокоен, не тичаше, просто стреляше в хората. Не чух той да казва нещо.

Адриан Пракон

Работех на острова в информационен пункт. По радиото ни съобщиха за взривовете в Осло и затова събрахме всичките 700 души, за да съобщим на всички. След минути ни се обадиха и ни казаха, че към нас плава полицай. Отидох в кафенето и в този момент изведнъж чух изстрели и видях как хората бягат на всички посоки. Те бягат, а някой стреля в гърба им.

Хората падаха мъртви направо пред мен.

Побягнах през лагера към палатковия лагер и видях въоръжен човек. Към него се обърнаха двама и след две секунди те бяха убити.

Той носеше черна униформа с червена обшивка, изглеждаше като нацист с тази униформа и с тази коса. Беше много уверен в себе си, спокоен, контролираше случващото се. Знаеше какво прави. Извика към нас, че всички ще умрем.

Побягнахме надолу, към водата, някои вече се събличаха и заплуваха. Реших, че нямам време, за да си сваля дрехите, и затова направо заплувах под дъжда – с дрехите и обувките.

Преплувах 150 метра, но езерото е дълго 800 метра. Разбрах, че няма да доплувам, и се върнах обратно.

Видях, че той стои на десетина метра от мен и стреляше по плуващите. Насочи автомата си към мен, но аз се развиках: "Не, моля ти се, не бива. Не знам дали той ме чу, но не стреля!".

След час той отново се върна. Бях с други хора, лежахме, криехме се зад дървета и по-големи камъни. Всички бяхме премръзнали ужасно с мокрите си дрехи.

Отново започна стрелба, върху мен падаха убити – върху краката ми или във водата. Тогава много хора умряха около мен. Аз се криех зад тях, молех се за себе си той да не ме види. При един такъв обстрел бях улучен от куршум в гърба.

След това той се приближи, усетих дъха му, с кожата си почувствах топлината от дулото на оръжието, но той не помръдна и това ми спаси живота. Сега съм в болница. Физическата болка не е най-страшното. Страшно е, като си помисля колко мои приятели загинаха.

Къде е била полицията, пита ВВС.

Някои от оцелелите при клането недоумяваха защо на полицията й е трябвало толкова много време, за да стигне до острова.

Полицията призна, че изпратеният на Ютьоя отряд е трябвало сам да стигне с кола до Осло, а след това да намери и лодка, за да отиде на острова. За това са били нужни 45 минути.

Ако спецчастите бяха използвали хеликоптер, щяха да бъдат на Ютьоя за 15 минути и животът на много младежи щеше да бъде спасен.

Вместо това убиецът спокойно се е разхождал по малкия остров, на който се бяха събрали около 700 членове на младежкото крило на Норвежката работническа партия.

Очевидци разказват, че облеченият в полицейска униформа мъж на няколко пъти е привиквал младежите под предлог, че иска да им помогне, но в този момент хващал оръжието и стрелял в тях. Онези, които не умирали веднага, той довършвал с изстрел в главата.

Знаейки, че на острова няма охрана, престъпникът дори се разхождал по брега и стрелял в онези, които се били хвърлили във водата в опит да отплуват от острова.

Тогава дошла и първата помощ: местни жители, които чули стрелбата на острова, доплавали със собствените си лодки, за да извадят от водата онези, които се опитвали да се спасят с плуване.

Остров Турифьорд, намиращ се на 40 км западно от Осло, е типична картина от безметежния норвежки пейзаж. Небето се оглежда в огледалната повърхност на езерото, заобиколено отвсякъде от гористи хълмове.

По средата на езерото е остров Ютьоя и откъм брега е невъзможно да си представим този изглед и кървавото клане, извършено в това идилично място.

Единственото, което напомня за убийството в петък на почти 90 млади норвежци, са сновящите около острова лодки на Червения кръст, които търсят изчезналите хора, смятани вече за загинали.

Островът е отцепен: полицията събира улики от мястото на престъплението, извършва се аутопсия на телата на загиналите.