Кои са държавите, затънали в най-големи дългове?

След като Investor.bg представи кои са страните с най-голям външен дълг (държавен и частен), нека погледнем и кои са държавите с най-голям правителствен дълг. Именно той е по-интересен, когато се оценява рисковият профил на дадена държава, тъй като частният дълг може и да не оказва отражение върху местната икономика.

Такава ситуация може да се илюстрира с пример, в който швейцарска компания, дъщерна на полска, е издала облигации, които са купени от чужденци. Тези облигации ще са част от швейцарския брутен външен дълг, но няма да тежат на местната икономика в случай, че плащането им не бъде осъществено.

Именно поради подобни причини Швейцария е със съотношение външен дълг към брутен вътрешен продукт от 400%, но само 1/10 от него е държавен, а останалата е частен. Подобна е ситуацията във Великобритания, където външният дълг е 413% от БВП, но държавният дълг се равнява на 76% от БВП.

Частният външен дълг се превърна в държавен проблем при фалита на Исландия, където държавата се хвърли да спасява частните банки, за да защити местните спестители и финансовата си система. Тогава държавата национализира всички основни исландски банки и опита да ги оздрави, но претърпя сериозни финансови загуби и стигна до собствения си фалит.

Важен аспект на държавния дълг са лихвените равнища, на които се финансира дадена страна. При ниски лихви от например 1,94% по 10-годишните ДЦК на САЩ, дълг от 100% от БВП може да не е проблем. Но при повишаването на лихвите до 6-7% дадена страна може да изпадне в невъзможност да погасява лихвените си плащания.

Сред по-големите икономики с най-голям дял на държавния външен дълг към БВП се нареждат Япония, Гърция и Италия със съответно 198%, 143% и 119%, показват данни на ЦРУ към към края на 2010 г.

Япония се финансира при лихва по 10 г. ДЦК от 1,4% и големият външен дълг не й тежи засега. Според данните на ЦРУ държавния външен дълг на Япония е 198% от БВП, но според други данни той е 120% от БВП. Причината е, че 94% от дълга се финансира от японски купувачи на ДЦК, с което се обяснява и ниската лихва.

При гръцкия дълг лихвените проценти тръгнаха рязко нагоре до над 7%, и страната достигна ситуация, в която вече нямаше възможност да посреща задълженията си. На вторичния пазар някои от книжата й се търгуват при над 40% доходност – нещо, което страната не би могла да си позволи да плаща.

Цялата класация за най-задлъжнелите страни четете в Investor.bg