Лидерите от ЕС се споразумяха за по-строги бюджетни правила

Лидерите на ЕС не успяха да се споразумеят за промяна на Договора на ЕС с всички 27 страни с цел да се реформира еврозоната и сега проучват варианта за договор единствено между 17-те страни от еврозоната, предадоха Франс прес и Ройтерс.

Споразумението между 27-те се провали, след като британският премиер Дейвид Камерън поиска отстъпки, които Германия и Франция не бяха склонни да дадат, съобщи дипломат.

Сега лидерите говорят за договор между 17-те страни от еврозоната, който обаче ще е отворен и за желаещите измежду 10-те страни извън еврозоната.

В крайна сметка към този договор може да се приобщят 26 страни от ЕС и извън него да остане само Великобритания. Дания, която е единствената друга членка на ЕС с клауза, която прави изключение за нея относно еврозоната, вече даде да се разбере, че е готова да се присъедини към подобен договор, заяви правителствен източник.

Целта е значително да се втвърди бюджетната дисциплина в еврозоната, за да се извлекат поуките от кризата. Това включва почти автоматични санкции срещу страните с твърде висок бюджетен дефицит, въвеждане на бюджетни златни правила и засилено право на намеса в националните проектобюджети.

Лидерите на ЕС постигнаха принципно споразумение за по-строги бюджетни правила в еврозоната, включително ангажимент за балансирани бюджети и по-автоматични санкции при високи дефицити.

Според дипломатически източник има съгласие по същината на мерките, но държавните и правителствени ръководители още не са обсъдили каква юридическа форма да приемат тези реформи, а тези дискусии вероятно ще са тежки.

Според проект за декларация националните бюджети в еврозоната ще трябва да са по принцип балансирани и че този принцип ще се счита за спазен ако годишният структурен дефицит не надхвърля 0,5 процента от номиналния БВП.

В документа също така се казва, че това правило трябва да се приложи в националното законодателство на конституционно или  еквивалентно ниво и че за това ще следи Европейският съд.

Освен това се предвиждат автоматични санкции за страни, чийто номинален дефицит надхвърля 3 процента от БВП, освен ако еврозоната не реши другояче с квалифицирано мнозинство.

(БТА)