СПА туризмът набира скорост, но страда от липсата на добър маркетинг

В последните години СПА туризмът в България набира все по-голяма скорост и в момента е най-динамично развиващият се сектор от туризма. Модерни балнеологични СПА и уелнес комплекси се надпреварват с разнообразни оферти, а все повече от познатите ни термални курорти се превръщат в модерни спа центрове.

Специалисти от бранша са с оптимистична нагласа за растежа на този вид туризъм, още повече, че страната ни има огромен потенциал заради изобилието от минерални и лечебни извори.

Наскоро от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм обявиха прогнозата си за 8% ръст на спа туризма през миналата година. Председателят на българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин потвърди пред Investor.bg тези очаквания, като припомни, че България все още се възприема като дестинация предимно за летен туризъм, което би трябвало да се промени.

Според Рагин все още трябва да се работи много на браншово и административно ниво, за да се даде тласък на балнеологията и останалите видове алтернативен туризъм. Статистиката сочи, че все още 70 на сто от българския туризъм е морски, 10 на сто - зимен, като останалите 20 процента се разпределят между алтернативните форми на почивка.

Въпреки изразения оптимизъм за бъдещето на СПА туризма немалка част от мениджърите смятат, че за неговото разрастване съществуват сериозни пречки.

Според Байко Байков от ръководството на асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) динамиката на този вид туризъм у нас се спъва основно заради липсата на достатъчно силен маркетинг на България като СПА дестинация. Не се наблюдава достатъчна консолидация от страна на бранша за излизане с обща реклама, липсва и цялостна стратегия за използването на балнеологията като лечение на редица заболявания. Байко Байков се затрудни да определи какъв е делът на спа туризма в общия дял на туристическия бранш. По данни на асоциацията в някои от луксозните СПА хотели в момента има около 15% годишна заетост.

Създаването на добър имидж на България като спа дестинация е най-слабото ни място, смята още Байков. Той твърди, че има голям потенциал в маркетинга на регионално и национално ниво. Според него някои от СПА дестинациите са рекламирани, а други не достигат до аудиторията.

Байко Байков даде пример с добре познати, но забравени курорти като Вършец, Банкя, Кюстендил, които все още не могат да намерят място като балнеоцентрове с добро име, още повече, че и базата там е изключително остаряла.

Експертът сподели също, че за съжаление някои центрове с добро име не поддържат необходимото качество на услугите и компрометират бранша като цяло. Според Байков причините трябва да се търсят не в държавната политика, а в това, че браншът е слабо активен и няма воля да консолидира обществения интерес в спа сектора.

Преди всичко трябва да се поучим от опита на държави като Австрия, Чехия и Унгария за рекламата на спа дестинациите, смята Байков. Той добави още, че е необходимо сдружаване на туристическите оператори с общ интерес в сферата на балнеотуризма. 

Това е първата предпоставка за успех. След това трябва да се работи за по-сериозно участие на международни туристически борси, където да бъдат представяни термалните ни курорти, като инициативата за това идва от самите туроператори, смята експертът.

Целият материал и още бизнес новини четете на Investor.bg