Една четвърт от реалните продажби у нас се укриват

Една четвърт от реалните продажби у нас се укриват. Това сочи изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/, предоставено на БТА.

Според работодателите от 11 пилотни бранша в държавната хазна постъпват данъците за три четвърти от реализираните продажби. Подобно на икономическите субекти и на ниво физически лица се оформя тенденция за недеклариране до една четвърт от доходите, се посочва в анализа.Сивият сектор в националната икономика е намалял с 5,4 процента през последните две години, установили експертитена АИКБ. Според изследването неформалната икономика през 2010 г. е заемала дял от 42,2 на сто, а сега обхватът й е 36,8 на сто.

Налице е разместване в "сивотата" на браншовете, твърди Бойко Недялков - заместник-председател на Управителния съвет на АИКБ. Ако през 2010 г. строителството, туризмът и здравеопазването са били с най-високи нива на сиви практики, то сега с най-много нарушения са браншовете електротехника и електроника, парфюмерия, козметика и полиграфия. Там според изследването са най-високи показателите на укриване на печалби, нефактуриране на сделки, контрабанден внос и износ, доплащане на ръка и неиздължаване на пълния размер социални и здравни осигуровки.

Преструктурират се нарушенията на трудовото законодателство. През 2012 г. в сравнение с 2010 г. са намалели
случаите на полагане на труд без договор. Докато преди две години те са били 28,4 процента, сега относителният им дял е спаднал на 22,2 на сто. Вместо без договор сега често се работи с фиктивни клаузи, сочи изследването.

Контрактите дефинират определен предмет на дейности фиксират заплащане за труда близо, или малко над минималния осигурителен праг. Така формално се спазва изискването трудовите отношения да се закрепват с договор, но отново присъства сив елемент, защото на работника се заплаща и на ръка, като сумата не се облага с данъци.

Намаляват случаите на заплащане под минималното за съответния бранш, установили още от АИКБ. Вече и два пъти по-рядко не се издават финансови документи и не се осчетоводяват извършени операции. Една четвърт от работодателите систематично нарушават финансовата дисциплина, твърди изследването. За бизнеса става все по-трудно да оперира в стагниращата обща среда и затова се увеличава рискът за единични нарушения, сочи още изследването.

Въвеждането на мярката за свързване на касовите апарати с НАП е дало първите видими резултати за изваждане на оборотите "на светло", смятат от АИКБ. Трайна е и тенденцията за увеличено събиране на ДДС. Ако преди две години според 17,9 на сто от собствениците на фирми неплащането на ДДС е било много рядко срещано явление, то тази година това мнение споделят 47 процента от тях.

АИКБ установява позитивна тенденция и в ограничаването на практиката за неплащане на данъци, акцизи и мита. Явлението е следствие на предприетите сериозни мерки от страна на държавата за по-силен превантивен контрол върху дейността на икономическите субекти и впоследствие - върху отчитането на годишната им дейност, твърдят анализаторите. Успоредно с това за последните две години три пъти е намалял (от 31,2 на сто на 14,8 процента) делът на работодателите, оценяващи предпочитанието към кешови разплащания като често срещано явление в българския икономически живот.

Основните причини за прилагане на сиви практики според мениджърите са множество и тежки за обслужване административни изисквания, недостатъчни публични услуги, съкращаване на работни места, повишаване нивото на безработица, ниски нива на заплащане на труда у нас и др., твърдят експертите. Според тях все още е силно желанието да се надхитри закона и да се избегнат административните формалности.

Непроменено обаче остава административното бреме и дефицитите в предлагането на публичните поръчки. В
съчетание с относително ниския данъчен морал на населението се създават достатъчно силни нагласи за нарушаване на легитимните правила, обобщи Станислава Симеонова - консултант в АИКБ. Асоциацията на индустриалния капитал е подготвила предложение със 130 мерки, които да се осъществят чрез законодателни и административни промени на национално ниво за стимулиране на "светлия" бизнес.