11% от българите готови да продадат гласа си

Ако изборите за Народно събрание бяха днес, със сигурност в следващия състав на парламента попадат ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака".

За ГЕРБ биха дали гласа си 23,9 на сто, за Коалиция за България – 17,5%, за ДПС – 6,2% , за "Атака" – 5,2%.

Сериозни шансове да попадне в парламента запазва и "Движение България на гражданите", което получава подкрепата на 3,1 на сто от анкетираните.

Социолозите отбелязват, че изследването е направено в самото начало на кампанията и по-нататъшният й ход ще бъде решаващ за "Демократи за силна България и БДФ", както и за НФСБ на Валери Симеонов.

НЦИОМ регистрира тенденция към известно повишаване на електоралната подкрепа за Коалиция "Център-Свобода и достойнство" (НДСВ и НПСД), за Коалицията от партии "ГОРДа България", за РЗС и за ВМРО. Социолозите обаче не смятат, че е коректно в началото на кампанията да се правят прогнози за представянето на новоучредени партии и коалиции, които гравитират около и под изборния праг.

Запазват се основните тенденции по отношение на електоралната тежест на ГЕРБ и на БСП. За последните шест месеца ГЕРБ неизменно получава по-висока подкрепа от БСП. Към 15 април НЦИОМ регистрира устойчиви в сравнение с март дялове на ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака". Няма значима промяна и в разликата между ГЕРБ и БСП - към 15 април тя е 6,4%.

Несъстоялата се коалиция между ДСБ и Съюз "Единство" не повлиява върху електоралната подкрепа за КП "Демократи за силна България и БДФ". От година насам няма значима промяна и в електоралния дял на НФСБ.

11% от българите признават, че биха гласували срещу заплащане, а 89% твърдят, че не биха взели пари при никакви обстоятелства. Това сочат резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на НЦИОМ.

4,7% от готовите да гласуват срещу заплащане посочват, че биха продали гласа си на всеки, който им плати. Това са основно роми и необразовани хора, както и избиратели, които изобщо не биха гласували, ако не им се плати за това.

Останалите 6,6% от готовите да продават гласа си твърдят, че биха взели пари само от партията, на която симпатизират.

Социолозите не регистрират зависимост между стандарта на живот на интервюираните и декларираната от тях готовност да гласуват срещу заплащане.

В началото на кампанията за парламентарните избори през 2009 г. 9,5% от имащите право на глас българи са заявявали, че биха гласували срещу заплащане, се посочва в изследването.

71% от участвалите в изследването твърдят, че биха подали сигнал, ако станат свидетели на нарушения на изборите.

Подобна позиция по-често от останалите заемат високообразованите, хората със стандарт на живот около и над средния и жителите на градовете областни центрове.

29% от интервюираните не биха сигнализирали, ако станат свидетели на нарушения в изборния ден. Това твърдят предимно нискообразованите, бедните, представителите на етническите малцинства и жителите на малките градове и селата. Именно в тези групи най-често се срещат хора, готови да гласуват срещу заплащане, отбелязват социолозите. 

Готовност за гласуване декларират малко над 60 процента от имащите право на глас българи и на базата на това социолозите на този етап прогнозират изборна активност около 55 на сто.

Най-висока готовност да гласуват декларират хората на възраст над 60 години, образованите и заможните, както и жителите на селата и на градовете-областни центрове. Две трети от онези, които не възнамеряват да гласуват, изтъкват като основен аргумент съмненията си за честността на изборите.