По-добра година за икономиката ни прогнозират експерти

Тази година ще бъде по-добра за икономиката на България заради постепенното излизане на икономиката на Европейския съюз (ЕС) от депресията. Около това мнение се обединиха икономистите Владимир Каролев, Емил Хърсев и Красен Станчев пред Нова телевизия.

Хърсев коментира, че при нарастваща европейска икономика „нашата икономика обикновено се държи добре“. Той посочи, че през 2011 г., когато икономическата активност в Европа се възстановяваше, преди да избухне дълговата криза, българският износ рязко е нараснал.

Икономистите очакват постепенно подобряване на ситуацията, „стига политиката да не попречи на този естествен процес“, допълни Хърсев. „Като нация можем да разчитаме на по-добър живот, ако работим по-добре“, заключи той.

Що се отнася до мерките на правителството в подкрепа на бизнеса и икономиката и вчерашния отчет, Каролев посочи, че вижда и положителни, и отрицателни неща. „Всеки, който вижда само добро или само лошо в тези мерки, има проблем в начина на мислене“, коментира той.

Хърсев подчерта, че в икономиката няма как да се види реакция за 100 дни и са необходими поне 6 месеца, за да се правят подобни отчети.

„Натиск е имало и върху други правителства, проблемът на парламентарното мнозинство е, че в желанието си да заслужи народната любов, ще направи много глупости. Добрите идеи на изпълнителната власт може и да не си прокарат път поради желанията на парламента“, предупреди Красен Станчев.

Владимир Каролев коментира, че за първи път България има социален министър, който наистина вижда реалните проблеми в пенсионно-осигурителната система. Въпреки че засега увеличаването на възрастта за пенсиониране се планира да бъде спряно, по думите на икономиста правителството разбира, че тази мярка е временна.

Според Каролев, ако продължи натискът на неправителствения сектор, ще се предприемат мерки за разрешаване на най-големите проблеми на пенсионната ни система – привилегиите за по-ранно пенсиониране на някои категории заети и високия дял на инвалидните пенсии.

Владимир Каролев подчерта, че е изчезнало и е забравено „антипазарното говорене за национализация“, което също е развитие в положителна посока.

Според Емил Хърсев има правилна визия какво да се прави в икономиката и няма прекомерни обещания, каквито се виждаха в предизборните стратегии.

Красен Станчев подчерта обаче, че не е ясно какъв би бил дългосрочният ефект от някои идеи на правителството и на мнозинството. „Не се вижда какво би се случило, ако се въведе сега семейно подоходно облагане, но министърът на финансите все пак си задава този въпрос. Не се вижда какво би се случило, ако се въведе касово плащане на ДДС, ако се фиксират цените на арендата, ако се приемат благородните идеи на министъра на труда за справедливо определяне на възрастта на пенсия. Това са идеи, които са заложени в законопроекти“, коментира той.

По думите му в момента 54% от пенсиите се финансират със средства на данъкоплатците.

„Когато не увеличаваш възрастта, когато гониш младите от страната, нещата ще се задълбочават, все по-малко работещи ще издържат пенсионерите и данъкоплатците ще  намаляват. Нетните кредитори на бюджета, тези, които работят за себе си в частния сектор и в несубсидирани предприятия, намаляват през последните 10 години с около 150 хиляди“, посочи Красен Станчев.

Хърсев обаче отхвърли апокалиптичните прогнози на Световната банка за България към 2050 г. Според него прогнозата няма да се сбъдне и „или ще имаме работеща икономика, или не“.

„Ако не, ситуацията ще е много по-лоша от прогнозата“, коментира той.

Икономистът препоръча още да се въведе „универсално“ подоходно облагане, което да включва и всички категории доходи, които в момента не се облагат. „За да функционира държавата, тя трябва да има минимален хранителен режим“, посочи той.

Експертите посочиха и че енергетиката има нужда от либерализация и „икономизация“.

„Необходимо е да се постигне баланс на енергийната система, енергетиката не е икономизиран сектор, понеже няма натиск на пазара върху него. Либерализацията ще я преживеем някой ден и тя вероятно ще реши този въпрос“, коментира Хърсев.

„Всички прогнози в енергетиката са за 30-40% увеличение на цената на тока за битови потребители в следващите 3-4 години“, допълни още той. Владимир Каролев добави, че заради популистките понижения в цените на тока се създават огромни дефицити в системата и всяко допълнително намаление ще доведе до още по-силни ръстове на цените в бъдеще.

Още икономически новини вижте в Investor.bg