Какво предстои за КТБ?

Поставянето на Корпоративна търговска банка (КТБ) и Креди Агрикол България под специален надзор от страна на Българската народна банка (БНБ) повдига редица въпроси за бъдещето на двете финансови институции, акционерите и вложителите.

За момента от централната банка е обявено, че КТБ ще възстанови дейността си на 21 юли. Банката обаче може да действа при определени ограничения в операциите си за известен период от време.

Какво ще се случи с акционерите? Как ще бъде увеличен капиталът на банката? Заплашени ли са вложенията на депозантите? Екипът на Investor.bg прави опит да отговори на най-важните въпроси за бъдещето на банковата група КТБ

Каква е процедурата за увеличение на капитала на КТБ?

КТБ е публично дружество, но и банка. При поставянето на банковата група на КТБ под специален надзор по отношение на промените в регистрирания акционерен капитал и правата по акциите се прилага специалното банково законодателство. Това означава, че процедурите по увеличение на капитала ще бъдат определени в съответствие с нарочен акт на БНБ.

Под процедурите по увеличение на капитала се има предвид включително отпадане на предимственото право на акционерите за записване на пропорционална част от капитала, съответстваща на притежаваната от тях преди увеличението; увеличението на капитала под условие, че акциите се закупят от определени лица на определена цена; намаляване на капитала, чрез обезсилване на акции и едновременното му увеличаване.

Задължително ли е да има покана към настоящите акционери? А какво ще се случи с настоящите акционери?

БНБ няма задължение да отправя покана до настоящите акционери. Даже точно обратното – централната банка може да ги лиши от предимственото им право на участие в увеличението на капитала. Настоящите акционери, в зависимост от дейността и влиянието, което са имали върху КТБ, могат или да бъдат лишени от право на глас, или да бъдат задължени да прехвърлят участието си, или да запазят участието си. Дали ще бъдат лишени от право на глас - ще се определи в нарочен акт на БНБ. Освен това в какви пропорции и доколко ще бъде размито участието им от евентуално увеличение на капитала, пак ще се определи от БНБ.

Гласът на миноритарните акционери ли ще бъде с по-голяма тежест за сметка на по-големите акционери, чието право на глас е отнето?

Принципно при поставяне на банка под специален надзор изобщо отпада въпросът за самостоятелно действие на нейните органи - Управителен съвет, Надзорен съвет, Общо събрание. В този смисъл не може да се поставя въпросът дали миноритарните акционери ще бъдат с по-голяма тежест – единственият пълновластен господар е квесторът и БНБ.

Кога биха могли да влязат Българска банка за развитие и Фондът за гарантиране на влоговете в банките в КТБ?

БНБ ще определи в процедурата по чл. 116, ал. 2, т. 5 или 8 от ЗКИ. Законът гласи, че „БНБ може да разпореди принудително увеличаване на капитала, включително като лиши досегашните акционери от право да участват в увеличаването" или „БНБ може да разпореди и принудително намаляване на акционерния капитал на банката с размера на натрупаната от банката загуба".

Ако влязат ББР и ФГВБ, а КТБ отново има ликвидни проблеми, откъде ще могат да се вземат средства?

БНБ трябва да има подробен план, който включва самостоятелни мерки, както и комбинация от мерки, адекватни на извършения анализ от квесторите. Не може да има вариант на ликвидни проблеми след предприемането на действия от БНБ, но е възможно за един по-дълъг период банката да действа при определени ограничения в операциите си.

Ако те влязат, означава ли, че държавата гарантира вложенията на депозантите?

Не, вложенията са гарантирани единствено и само при условията на Закона за гарантиране на влоговете в банките.

Възможно ли е да се стигне до понижаване на лихвите по депозитите на КТБ, имайки предвид записаното в Закона за кредитните институции (чл. 116, ал 2 (1)) , според което БНБ би могла да намали лихвите по задълженията на банката до средния им пазарен размер?

Да, това обаче трябва да бъде подчинено на определени и прозрачни критерии, които БНБ трябва да установи и квесторите.

Би ли могла централната банка да предприеме ход със задна дата и да намалява вече начислени лихви за минал период?

Не би трябвало за масовия случай, но не е изключено да има такива действия спрямо определени договори, които или са извън обичайното, или биха поставили банката в опасност от неплатежоспособност. Пак критериите трябва да са ясни и прозрачни, определени в решение на БНБ и от квесторите.

БНБ и квесторите имат много широки правомощия. При упражняването на тези правомощия може да се стигне до засягане на определени права и интереси на вложители, кредитополучатели, акционери и т.н. Целта е да се спаси институцията като цяло, дори и с понасяне на щети от посочените лица, при разумен баланс на интересите.

Всичко обаче зависи от анализа на квесторите и адекватността на БНБ. Няма задължителен път, който да се следва. Може да има три сценария, може да има и триста и три сценария, може да се избере един подход в началото и впоследствие да се промени или изцяло да се смени. Всичко, което може да се напише днес, не почива на факти и аргументи, а по-скоро е опит да се „уцели“ нещо от многото предстоящи варианти.

Още новини за КТБ четете в Investor.bg