Търпението на Русия не е безгранично

Конфликтът в Украйна за пръв път взе жертви сред гражданите на Русия на руска територия, пише "Комерсант".

В неделя при артилерийски обстрел от Украйна загина жител на руската Ростовска област и остави сираци четири деца, а две местни жени бяха ранени. Руското външно министерство предупреди, че инцидентът може да има необратими последици, отговорността за които ще падне върху украинската страна", напомня вестникът.

Вчера Киев опроверга твърденията, че стои зад обстрела. Според близък до Кремъл източник на "Комерсант" Москва обмисля "прецизни ответни удари" по украинска територия. По думите му Русия "знае със сигурност откъде се стреля" и търпението й "не е безгранично". Не се предвиждала обаче мащабна акция, а само целенасочени единични удари срещу позициите, от които се стреля по руска територия.

Москва едва ли ще осъществи пълноценен силов сценарий в Украйна, смятат експерти на изданието.

Въпреки широкия отзвук на трагичния инцидент в Ростовска област не се очакват промени в основната стратегия на руския президент Владимир Путин в Украйна, смята Дмитрий Тренин, директорът на Московския център "Карнеги". "Тази стратегия предвижда да постигне интересите на Русия, без пряко да се меси в конфликта в Украйна, което би довело до окончателно скъсване със Запада, особено с Европа", пояснява експертът.

"При това положение бих очаквал от Москва решителни дипломатически стъпки, но едва ли ще последва военно участие, включително изпращане на руски миротворци в Украйна", добавя Тренин.

"Трагедията в Ростовска област показа, че не е възможно конфликтът в Източна Украйна да бъде ограничен само до украинската територия. Онези, които предполагаха, че този конфликт няма да ни засегне никога и по никакъв начин, бяха изпаднали в опасна заблуда", коментира пред всекидневника, цитиран от Би Би Си, политологът Андрей Кортунов.

Ескалацията на източноукраинския конфликт създава множество заплахи за Русия - големи количества неподконтролни оръжия край границите й, проблеми с бежанците и трансграничната престъпност.

Освен това и от двете страни действат сили, заинтересовани от провокации с цел Русия да бъде въвлечена във войната в Украйна, предупреждава аналитикът. "Станалото прави още по-актуално политическото уреждане", заключава Кортунов.

Няма никаква независима Украйна - тя "може би е искала да стане независима, но стана абсолютно зависима от западните донори и от САЩ", заявява в интервю за "Росийская газета", цитирано от ИТАР-ТАСС, председателят на комисията по външна политика в руската Държавна дума Алексей Пушков.

Украйна е натрупала над 100 мииларда долара външен дълг, а 20 милиарда от тях трябва да върне в най-скоро време. И ако не я подкрепяха финансово и политически западните страни, тя щеше да е фалирала страна, несбъдната държава и можеше да се разцепи, заявява руският депутат.

Украйна излезе неспособна да реши собствените си проблеми; новото киевско ръководство подкрепя "крайните националисти - инициатори на клането в Одеса" на 2 май, и "всеки ден, всеки час нарушава човешките права в източните региони". "Фактически ръководството на Украйна иска проблемите й да не бъдат решени от нея самата, а от Запада, но против Русия", добавя Пушков.

Украинската криза вече се превърна в международна, и то най-вече по вина на Киев, твърди той по повод "международното внимание и международните усилия", насочени към тази страна. Руското ръководство не бива да позволява на САЩ "ефективно да изолират Русия (. . .), включително на международните терени". Кремъл "трябва да открие страни, които няма да подкрепят политиката на изолация, и то не само в Европа", подчертава депутатът.

В четвъртък руският президент започна едноседмична обиколка из Латинска Америка и посети вече Куба, Никарагуа, Аржентина и Бразилия. Докато всички се чудят защо Владимир Путин е избрал за турнето си точно тези държави, специалният кореспондент на "Комерсант" Андрей Колесников разбра: президентът на Русия просто е решил да посети всички страни от Латинска Америка, пренебрегнали резолюцията на ООН за териториалната цялост на Украйна, твърди всекидневникът.

Документът от 27 март, осъждащ анексирането на Крим от Русия, бе прокаран в Общото събрание на ООН със 100 гласа "за" при 11 "против" и 58 "въздържали се".

Според "Независимая газета" Путин обикаля страни, "нуждаещи се от съдействието на Русия". "Така например на Куба (. . .) бе опростен дългът още от съветско време" - 31,7 милиарда долара.

В Никарагуа Путин обеща да обмисли доставки на пшеница от Русия, която ще осигури страната и със селскостопанска техника, а най-важното - ще й помогне за изграждането на Голям междуокеански канал, алтернативен на Панамския. Аржентина получи обещание за нови проекти в енергийната сфера и "явно става специален партньор на Русия в Латинска Америка, след като президентката й Кристина Кирхнер се солидаризира с руската позиция за Крим", добавя руският вестник.

Заради напрежението около Украйна Великобритания отказа визи на повечето руски делегати, изпратени на тазгодишното международно авиационно изложение "Фарнбъро", пише "Новие известия", като се позовава на външното министерство в Лондон.

Според източници от руската делегация участието на Москва практически е провалено, след като визи са издадени само на петима от 17-те й членове.

Вчера Форин офис информира, че на представители на Кремъл няма да бъдат пратени обичайните покани за участие в авиошоуто от 14 до 20 юли, а освен това се предприемат стъпки за ограничаване на британския оръжеен износ за Русия. Визи са получили само технически лица, но не и основната група начело със Сергей Корнев, шеф на държавния оръжеен монополист "Рособоронекспорт", нито пък руските журналисти. Излиза, че Русия е хвърлила на вятъра стотици хиляди лири, платени за наем на изложбени площи, хотели и самолетни билети, се казва в материала.

Според експерти на "Новие известия" Русия може да отвърне с визови ограничения за британски бизнесмени и чиновници, а явно няма и да участва в следващото изложение "Фарнбъро" - ще се пренасочи към прояви от подобен род в Азия.

(БТА)