Осигурителните прагове не влияят върху заетостта, сочи проучване

Минималните осигурителни доходи /МОД/ не влияят негативно на заетостта и на пазара на труда в страната. Изводът е направен след проведено национално представително изследване от Министерството на труда и социалната политика в периода февруари - май 2014 година.

45,8% от работодателите и 42,3% от работниците и служителите, участвали в него, са посочили, че осигурителните прагове не влияят на заетостта.

Данните бяха съобщени от ръководителя на изследването доц. д-р Емилия Ченгелова от Института за изследване на обществата и знанието към Българската академия на науките.

Проучването е извършено в отговор на двата поредни критични доклада на ЕК от 2013 и 2014 година, в които Комисията атакува България за това, че минималните осигурителни доходи водят до намаляване на заетостта и повишаване на безработицата.

Реализирани са 2525 стандартизирани интервюта с работодатели и 3500 със служители.

Според изследването минималните прагове дори защитават правата на наетите у нас, защото в голяма степен водят до повишаване на доходите и социална сигурност.

Според една трета от работодателите /31,2%/ през периода 2003-2008 година при въвеждането си механизмът на минималните осигурителни доходи (МОД) е бил адекватен спрямо социално-икономическите условия и спрямо очакванията на социалните партньори.

Според 29,1% от работодателите този механизъм е останал адекватен и след това - през 2009-2013 година, когато икономиката вече е под влияние на глобалната икономическа криза. Позитивните ефекти от МОД са били много по-силни и видими през първите години от въвеждането на праговете, но негативните ефекти се засилват вследствие на глобалната криза, заключава изследването.

Едва 13,5% от работодателите и 9% от работещите възприемат МОД като фактор с негативно влияние върху декларираната заетост.

В резултат на прилагането на МОД през последните пет години в 24,4% от предприятията са съкратили нискоквалифицирани служители, а 14,4% са прибегнали до съкращаване на висококвалифицирани.

Минималната работна заплата също не се отразява негативно на заетостта, сочат изводите от изследването. Това смятат 53,3% от работодателите и 47,5% от служителите. Влиянието не е негативно нито при наемане на младежи, нито за нискоквалифицирани служители. Ченгелова посочи, че 58,1% от работодателите са на мнение, че МРЗ не влияе върху решенията за освобождаване на нискоквалифицирани работници.

Според 61% от работодателите повишението на минималната работна заплата в последните години не е понижило заплатите на наетите. Следователно повишението на минималното възнаграждение е начин да се повишават доходите на работещите, заключава изследването и допълва, че такъв ръст е необходим.

Още новини за България четете в Investor.bg