Малала и индиецът Сатяртхи с Нобел за мир

Пакистанката Малала Юсуфзай, известна с дейността си в подкрепа на правото на образование на момичетата, и индийският защитник на правата на децата Кайлаш Сатяртхи бяха удостоени с Нобеловата награда за мир, съобщиха световните агенции.

Нобеловият комитет отличи двамата "за тяхната борба срещу потисничеството над деца и млади хора и в подкрепа на правото на образование на всички деца".

Юсуфзай, която сега е на 17 години, беше простреляна преди две години от талибаните заради дейността й в подкрепа на правото на образование на момичетата. Тя става най-младият Нобелов лауреат, измествайки родения в Австралия британски учен Лорънс Браг, който е на 25 години, когато спечелва наградата за физика заедно с баща си през 1915 г.

60-годишният Сатяртхи следва традицията на Махатма Ганди и оглавява различни форми на мирни протести, "обръщащи внимание на тежката експлоатация на деца с цел извличане на финансова изгода".

"Нобеловият комитет смята за важен момент това, че хиндуист и мюсюлманка, индиец и пакистанка водят обща борба за образование и против екстремизма", каза председателят на Нобеловия комитет Турбьорн Ягланд.

"Има данни, че 168 милиона деца работят по света днес. През 2000 г. техният брой беше със 78 милиона повече. Светът се приближава до целта да бъде премахнат детският труд", заяви той.

Ягланд изтъкна, че "въпреки своята възраст" Юсуфзай "показва с пример, че децата и младите хора също могат да допринесат за подобряване на своето положение".

Сатяртхи посвети своята награда на децата в робство. "Това е почит към всички тези деца, които все още страдат, подложени на робство, принудителен труд и трафик", каза той.

Наградата на стойност около 1,1 милион долара ще бъде връчена в Осло на 10 декември, когато е годишнината от смъртта на шведския индустриалец Алфред Нобел, учредил отличието в своето завещание през 1895 г., пише БТА.
 

Нобеловата награда за мир се присъжда от петчленния Нобелов комитет в Осло, избран от норвежкия парламент.

Единствено тази награда може да се присъжда на организации.

За първи път е присъдена през 1901 г. на Жан-Анри Дюнан, Швейцария, и Фредерик Паси, Франция.

Сред отличените изтъкнати личности и международни организации до 1977 г. са:
Институтът за международно право, Белгия /1904/, Теодор Рузвелт, САЩ /1906/, Международното бюро за мир /1910/, Международният комитет на Червения кръст /1917/, Фритьоф Нансен, Норвегия /1922/, Международната служба на бежанците "Фритьоф Нансен" /1938/, Джордж Маршал, САЩ /1953/, Върховният комисариат на ООН за бежанците /1954/, Мартин Лутър Кинг, САЩ /1964/, Вили Брандт, ФРГ /1971/, Хенри Кисинджър, САЩ /1973/, Андрей Сахаров, СССР /1975/.

Нобеловата награда за мир не е присъждана по време на Първата и Втората световна война, както и през 1955, 1956, 1966, 1967 и 1972 г.

През последните години лауреати на Нобеловата награда за мир са:
1977 г. -"Амнести интернешънъл"
1978 г. - Менахем Бегин (Израел)
1979 г.- Mайка Тереза (Индия)
1980 г. - Адолфо Перес Ескивел (Аржентина)
1981 г. - Върховен комисариат на ООН за бежанците
1982 г. - Алва Мюрдал (Швеция) и Алфонсо Гарсия Роблес (Мексико)
1983 г. - Лех Валенса (Полша)
1984 г. - Дезмънд Туту (Южна Африка)
1985 г. - "Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война" (САЩ)
1986 г. - Ели Визел (САЩ)
1987 г. - Оскар Ариас Санчес (Коста Рика)
1988 г. - Международни сили на ООН за поддържане на мира
1989 г. - Далай лама (Тянзин Гятсо) (Тибет)
1990 г. - Михаил Сергеевич Горбачов (Съветски съюз)
1991 г. - Аун Сан Су Чжи (Мианма)
1992 г. - Ригоберта Менчу (Гватемала)
1993 г. - Нелсън Мандела и Фредерик де Клерк (Южна Африка)
1994 г. - Ясер Арафат (Палестина), Ицхак Рабин и Шимон Перес (Израел)
1995 г. - Джоузеф Ротблат (Великобритания) и Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми - Пъгуошко движение (Канада)
1996 г. - Карлуш Белу и Жозе Рамуш-Хорта (Източен Тимор)
1997 г. - Международна кампания за забрана на противопехотните мини и Джоди Уилямс (САЩ)
1998 г. - Джон Хюм (Ирландия) и Дейвид Тримбъл (Великобритания)
1999 г. - "Лекари без граница" (Швейцария)
2000 г. - Ким Те Джун (Република Корея)
2001 г. - ООН и Кофи Анан (Гана)
2002 г. - Джими Картър (САЩ)
2003 г. - Ширин Ебади (Иран)
2004 г. - Уангари Мута Маатхай (Кения)
2005 г. - Международна агенция по атомна енергия /МААЕ/и Мохамед ел Барадей (Египет).
2006 г. - Мухамад Юнус и банка за микрокредити "Грамийн банк" (Бангладеш)
2007 г. - Междуправителствена експертна група на ООН за климатичните промени и Ал Гор (САЩ)
2008 г. - Марти Ахтисаари (Финландия)
2009 г. - Барак Обама (САЩ)
2010 г. - Лю Сяобо (Китай)
2011 г. - Елън Джонсън-Сърлийф и Лейма Гбоуи (Либерия), Тауакул Карман (Йемен)
2012 г. - Европейски съюз
2013 г. - Организация за забрана на химическите оръжия.