"Има ли го Путин - има я Русия, няма ли го Путин - няма Русия"

Руският външен министър Сергей Лавров и шефът на президентската администрация Сергей Иванов "приключиха Кримския въпрос за Валдайския клуб", пише "Комерсант" в заглавие на материал за поредното заседание на международния дискусионен форум в Сочи.

Високопоставените представители на Кремъл обяснявали на чуждестранните експерти позицията на Русия спрямо Запада. По думите на Лавров, щом разбрали, че няма как да разбиеш обкръжението на Путин, който става все по-популярен, западните политици стигнали до "неизбежния извод: "Без да махнеш Путин, нищо не можеш да направиш с Русия" и минали към "преки, включително лични нападки" срещу руския лидер.

Участниците в срещата проявили интерес главно към ситуацията в Украйна и ролята, която си отрежда Русия в нея. Лавров отказа изобщо да говори за проблема с Крим, пише вестникът и цитира министъра: "Знаете ли, аз честно нямам интерес към мнението на Запада по този повод, както нямам интерес и към мнението му по други въпроси от руската вътрешна политика".

Въпросът за Крим е "приключен" и Русия няма намерение да започва с когото и да било диалог за преразглеждане на статута на полуострова, заявил пък Сергей Иванов.

"Ведомости" напомня, че днес се очаква в дискусиите да се включи Владимир Путин. Междувременно Вячеслав Володин от президентския апарат вече "прослави във вековете" сегашното заседание, представяйки "тезиса: "има ли го Путин - има я Русия, няма ли го Путин - няма Русия".

Сега експертите от някои страни, чиито власти имат рейтинг най-много 20 на сто, ще могат по-добре да разберат чувствата и мненията на хората в Русия, коментирал шефът на близка до Кремъл фондация Дмитрий Бадовски. Според него тази година в цял свят, включително на Запад, силно е нараснал стремежът да бъдат разбрани позициите и мотивите на руския народ и държавния лидер.

В руската политика Валдайският клуб е нещо като временен комуникационен възел, който всяка година изпраща кодирани политически сигнали от Москва към Запада и част от руското общество, твърди изданието.

На тази сесия "домакините един вид заявяват, че "проектът Русия" е приключен, Русия е изградена и всички останали ще си имат работа с онова, което се е получило. И ако Западът го признае, Москва няма да настоява за конфронтация", пише всекидневникът.

Според "Независимая газета" обаче Европа може да засили натиска върху Русия. Международната рейтингова агенция "Мудис" допуска възможността за нови антируски санкции или втвърдяване на въведените по-рано.

Руски медии вече съобщиха, че очакват ЕС да преразгледа санкционния режим още на 28 октомври, когато се събира Комитетът на постоянните представители на общността. Но вестникът смята, че изострянето на военния конфликт в Източна Украйна едва ли ще тласне Евросъюза към снизходителност.

Бившият "министър на отбраната" на т. нар. Донецка народна република Игор Стрелков заявил според местни източници, че Русия увеличава помощта си за сепаратистите. Ако Западът види, че Русия не изпълнява споразуменията от Минск за примирие в Украйна, ще получи повод да засили антируския натиск, предупреждава аналитикът Алексей Арбатов.

Мнозина експерти в Москва обаче не свързват изгледите за засилване на антируските санкции с изострянето на кризата в Украйна, пише изданието.

Политологът Владимир Жарихин например сочи сред причините "кампанията за натиск върху Русия уж по повод нарушени права на сексуалните малцинства, набирала обороти далеч преди украинските събития". Като по-съществени мотиви за санкции срещу Москва той изрежда засилването на Шанхайската организация за сътрудничество, сравнително независимата политика на страните от БРИКС и плановете за създаване на общо икономическо пространство от Лисабон до Владивосток, което уж заплашвало да изтласка американските компании от евразийското пространство.

Над половината хора в Русия очакват нова финансова криза, пише "Новие известия". По данни на Националната агенция за финансови проучвания 52 на сто от населението смята, че въведените от Запада ограничения може да се отразят на федералната финансова система.

Повечето руски граждани "не схванаха веднага, че санкциите ще засегнат личното им благополучие", посочва финансистката Ирина Лобанова. Щом обаче рублата започнала рязко да пада, щандовете се опразнили, а същевременно скочили цените, мнозина "се замислили" и дори изпаднали в "шок".

Най-голям е впрочем песимизмът в Москва и Санкт Петербург - там хората са по-информирани и по-добре пресмятат последиците за собствената си кесия, отбелязва тя. В руската провинция пък повечето си мислели: "Преживяхме разпадането на Съветския съюз, няколко финансови кризи - ще превъзмогнем и санкциите".

Мнозина пък използвали трудното положение, за да вземат повечко заеми, които не би се наложило да връщат, ако заради санкциите фалира някоя банка или централната банка вземе да "прочиства" финансовия пазар.

Три четвърти от жителите на Русия смятат, че Западът я мисли за враг, но една трета от населението е против изолация и за нормализиране на отношенията със Запада. Това сочи анкета на центъра "Левада" според друга статия в "Независимая газета", цитиран от Би Би Си.

За осем месеца е нараснал тройно делът на руските граждани, според които страната е във враждебни отношения със САЩ и ЕС. Според 79 на сто от запитаните САЩ, Германия, Япония и Великобритания са противници на Русия и гледат да си решават проблемите за нейна сметка, а при сгоден случай увреждат интересите й, показват резултатите.
 

/БТА/