КТБ - една година по-късно

В навечерието на първата година от затварянето на Корпоративна търговска банка (КТБ) в социалните мрежи се организира голям протест пред централата на банката на ул. „Граф Игнатиев” 10 в София, а Софийският апелативен съд гледа делото за обявяването на трезора в несъстоятелност.

Вложители в КТБ, търсещи причините, довели до колапса и затварянето на банката, се обръщат към хората да се съберат пред централата на трезора с призива „19 юни преди една година - грабеж на КТБ! Искаме парите си и присъди за виновниците!”. Всъщност вложителите неведнъж са издигали искания за възстановяване на парите им и разкриване на истината за случилото се в банката.

На 20 юни 2014 г. Българската народна банка (БНБ) постави КТБ под специален надзор, след като търговската банка изчерпа своята ликвидност, преустанови разплащанията и спря всички видове банкови операции. Това се случи, след като в продължение на няколко дни стотици вложители изтеглиха милиони от банката.

За периода от 13 юни до 20 юни 2014 г. отливът на привлечени средства от КТБ бе в размер на 907,064 млн. лв., представляващи 12,98% от размера на привлечените средства на банката към 13 юни.

След това в КТБ влязоха квестори, като първоначалният срок на специалния надзор беше три месеца. Впоследствие той бе удължен с още два месеца във връзка с цялостна проверка на активите, която извършиха няколко одиторски компании.

На фона на търсенето на решения за отварянето, капитализирането и като цяло – дали да бъде спасена КТБ или не, оценката на одиторските фирми показа, че трябва да се направят обезценки за 4,222 млрд. лв., заради които банката се оказа с отрицателен капитал. В крайна сметка това бе причината на 6 ноември 2014 г. БНБ да отнеме лиценза на КТБ за извършване на банкова дейност.

От този момент, след близо 6 месеца орязан достъп до средствата на вложителите и след като се наложи държавата да вземе заем, за да попълни Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), се задейства схемата за защита. От 4 декември 2014 г. започна изплащането на гарантираните депозити, като от началния ден до 18 юни 2015 г. 107 870 вложители в КТБ са се разпоредили с гарантираните си влогове в размер на близо 3,618 млрд. лв.

Последва дело за обявяване на КТБ в несъстоятелност, което трябваше да определи фактическата дата, от която банката е изпаднала във фалит, за да може да се преминат процедурите по осребряване на активи и удовлетворяване на претенциите на масата  на несъстоятелността.

Синдици замениха квесторите, за да се стигне до решението на Софийския градски съд, че датата на отнемане на лиценза – 6 ноември 2014 г., трябва да е и датата на несъстоятелността на банката. Именно тази дата обжалват днес прокуратурата, ФГВБ, БНБ, мажоритарният акционер „Бромак“ и изпълнителните директори на КТБ. Адвокатът на директорите и мажоритарния собственик Менко Менков поиска делото да се гледа при открити врати.

„Молбата е мотивирана от значителния обществен интерес, който случаят КТБ предизвиква и в уважение на правото на българското общество да узнае цялата обективна истина за КТБ, което може да стане – единствено и само в открит съдебен процес, от безпристрастен и независим съд, а не зад „закрити врата“, гласи депозираната на 18 юни до Софийския апелативен съд молба.

Година по-късно ФГВБ и синдиците на КТБ наеха международна фирма, която да проследи и върне активи на банката. Година по-късно мажоритарният собственик Цветан Василев остава в Сърбия, тъй като решение по делото за екстрадиция все още няма.

Предприеха се и редица законодателни промени, които предвиждат изплащането на гарантирани депозити да започва в 7-дневен срок и намаляване на срока на специалния надзор до 1 месец. В момента текат дебати и по законопроекта за възстановяване и преструктуриране на банки, в който се залага по-малкият срок на надзора. Целта на закона е използването на публичен ресурс при фалит на банка да бъде ограничено. Ако този закон беше приет преди случилото се с КТБ, може би нещата щяха да бъдат различни.

Още финансови новини четете в Investor.bg