Великобритания не иска да дава пари за Гърция

 Британският финансов министър Джордж Озбърн ще се опълчи на призивите Великобритания да вземе участие в най-новия гръцки спасителен план, на фона на гнева на Даунинг стрийт, че идеята е била спусната от Европейската комисия с подкрепата на Франция, пише в свой анализ Financial Times.

Във вторник министърът ще заяви на колегите си от еврозоната, че идеята Великобритания да участва в спасителния пакет за Гърция е неприемлива и ще бъде в нарушение на споразумение между лидерите на ЕС през 2010 година. Очаква се той да заяви, в Брюксел, че т. нар. European Financial Stabilisation Mechanism (EFSM), фонд, в който са включени всички 28 членки на ЕС, не може да бъде използван за предоставяне на кредити за Гърция.

Делът на Великобритания в EFSM се оценява на около 1 млрд. евро. За позицията си Озбърн вече е уведомил някои свои колеги, сред които и германския финансов министър Волфганг Шойбле, по телефона още в понеделник, пише FT.

"Нашите колеги от еврозоната получиха ясно послание от нас, че би било неприемливо отново да има британска помощ в тази област", съобщават от Министерството на финансите в Лондон. „Просто идеята да се използват парите на британските данъкоплатци за последно споразумение с Гърция е неразумна", поясняват от там.

Идеята за участие и на Великобритания в гръцкия спасителен план възникна по време на настървените преговори между лидерите на еврозоната в ранните часове на понеделник сутринта.

Няколко участници в срещата обаче са изказали загриженост за използването на спешни пари от името на всички 28 страни членки, без да се консултира това с Лондон, където възраженията на Дейвид Камерън към използването на фонда са добре известни.

„Може и да избегнахме GREexit, но да причинихме BRExit?“, е заявил един от присъстващите на срещата.

Още през 2010 г. британският премиер Дейвид Камерън получи уверението, че тогавашният Европейския финансов стабилизационен механизъм (EFSM) на всички страни от ЕС няма да предоставя повече помощни програми за страните от еврозоната. Очаква се това да правят 19-те членки на еврозоната.

Източници на вестника твърдят, че Мартин Селмайер, началникът на кабинета на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, е призовавал за използването на EFSM като средство за отключване на спешното мостово финансиране.

Франция е имала особено желание за ползването на EFSM, чиито финансови средства може да се активират чрез гласуване с квалифицирано мнозинство по препоръка на Комисията.

Гърция трябва да заплати на Европейската централна банка 3,5 млрд. евро в понеделник следващата седмица, но тъй като Международният валутен фонд е с предимство пред всички други кредитори, Атина трябва да се издължи на МВФ, преди да изплати средствата на ЕЦБ, което означава, Гърция следва да плати 7 млрд. евро в понеделник. Други 5 млрд. евро са нужни през август, за да се посрещнат подобни траншове.

Около половината от тези 7 млрд. евро може да дойдат от печалбата от гръцките облигации, държани от ЕЦБ - печалба, която бе обещана на Атина като част от второто спасително споразумение през 2012 г. Но еврозоната се затруднява да намери бързо останалата част от сумата, а на EFSM се гледа като на бърз източник на пари.

Всичко по темата за Гърция четете в Investor.bg