Лъжата за гръцкия дълг – фактите

Вече имаме всички детайли от гръцката сделка с тройката – Европейския съюз, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ). Най-интересната част от нея е настояването, че не може да има облекчаване на номиналния размер на дълга, коментира британският икономист Тим Уорстол за Forbes.

Тези 320 млрд. евро, заедно с новите 80 млрд. евро обсъждани в момента, трябва да бъдат запазени под формата на огромна и напълно неплатима сума. В действителност увеличаваме гръцкия дълг до над 200% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, конкурирайки се по този начин единствено с Япония. Японският дълг обаче е в местната си валута и до голяма степен се държи от населението, което прави нещата доста различни.

Причината, която стои зад тази настойчивост, е много проста. По този начин политиците на еврозоната могат да се обърнат към собствените си избиратели и да се закълнат, че не са изгубили парите на данъкоплатците за Гърция. Те могат да кажат – ето, заехме им 400 млрд. евро, че и отгоре, те все още ни дължат 400 млрд. евро, че и отгоре, и нито цент от тази сума не е загубен!

Това, разбира се, са политически лъжи от най-висока класа. Всъщност това е твърде меко казано: това си е чиста проба лъжа. Поне 50% от вече дадените пари на Гърция са изгубени и можем да приемем, че още толкова, ако не и повече, ще бъдат пропиляни. Но не казвайте пред данъкоплатците в еврозоната или те ще се ядосат на политиците си за това, че са изхарчили толкова много пари по подобен начин.

Детайлите от споразумението гласят следното:

"На фона на това, в контекста на възможна бъдеща програма на ЕСМ (Европейския механизъм за стабилност) и в съответствие с духа на изявлението на Еврогрупата от ноември 2012 г., Еврогрупата е готова да разгледа, ако е нужно, възможни допълнителни мерки (възможен по-дълъг гратисен период и срокове за плащане) с цел да се гарантира, че брутните финансови нужди ще останат на устойчиво ниво. Тези мерки ще зависят от пълното прилагане на мерките, договорени за евентуална нова програма и ще бъдат разгледани след наличието на първи положителен доклад. Еврогрупата подчертава, че номинални облекчения на дълга не могат да бъдат предприети."

Номерът се състои в израза „по-дълъг гратисен период и срокове за плащане“. Както всички знаем един долар, евро или лев днес струва много повече от един долар, евро или лев след година. Разликата между двете стойности е лихвеният процент: парите наистина имат времева стойност. Така че, ако заемем пари на някого и му заявим, че няма нужда да ги връща през следващите 50 години (нещо, което е вярно за част от дълговете на Гърция в момента), тогава ще налагаме лихва спрямо този времеви период и спрямо риска на заема.

Но това не е така. В момента лихвата за Гърция е няколко базисни пункта от Euribor – лихвения процент, на който останалите страни от еврозоната могат да заемат пари, плюс още малко отгоре, за да изглежда добре. Това не е правилният икономически лихвен процент, който трябва да бъде приложен. Освен това има и платежни ваканции: Гърция не трябва да плаща лихва за значителна сума от този дълг за още няколко години напред.

Цялостният ефект от всичко това е, че настоящата нетна стойност от 320 млрд. долара е намаляла приблизително наполовина. Тази сума не се е изпарила във въздуха. Счетоводството не работи по този начин. Ако икономическата тежест на гръцкия дълг бъде намалена с около 100 млрд. евро (не точна цифра, но все пак приблизителна), тогава по правило хората, които са предоставили дълга на първо място също са изгубили 100 млрд. евро.

Причината е, че парите наистина имат стойност във времето, а икономистите са прави за алтернативните разходи. Можем да направим много други неща с тези 320 млрд. евро вместо да ги даваме на Гърция на безумно ниски лихви за срок от 50 години и загубата се крие именно във всички тези малки неща, които няма как да осъществим заради този заем.

На въпроса защо тогава нещата се правят по този начин, отговорът е, че това е вътрешната политика на останалите страни от еврозоната. Защото ако избирателите осъзнаят, че политиците им просто са изхарчили 100 млрд. евро от техните пари, може да решат да се насочат към офисите на лидерите със запалени факли и вили в ръка. Или, това, което е дори по-лошо за един политик, да решат да гласуват за някой друг, който не е пропилял парите на данъкоплатците по някоя нелепа политическа химера като „Европейски съюз“.

В крайна сметка излиза, че можем да имаме всичките реални "подстригвания" на дълга чрез инфлация, времева стойност на парите, платежни ваканции и всичко останало. Но не можем и не трябва да налагаме номинални съкращения на дълга, защото собствените ни граждани може да осъзнаят колко разточителни сме били с парите им.

А това е един страхотен начин да управляваш цял континент, не мислите ли?

Всичко по темата за Гърция четете в Investor.bg