Частни съдилища прибират огромни суми от длъжници

Хиляди граждани, нарочени за длъжници на мобилни оператори, ВиК дружества и други големи компании, са масово осъждани от частни съдилища за огромни суми при обстоятелства, които създават сериозни подозрения за равнопоставеността на двете страни в процеса, алармира омбудсманът Мая Манолова пред bTV.

Схемата е измислена първо от колекторските дружества, но след години на ненамеса от страна на държавата, вече се прилага и от самите монополи.

"В България в момента се оказа, че съществуват над 45 арбитражни съдилища. В едно от тях за година са разгледани 102 000 дела", посочи Манолова, като отбеляза за сравнение, че в Административен съд - София-град са смогнали за същото време да разгледат едва 15 000.

Според обществения защитник, замислените за съвсем друг тип спорове арбитражи стават неясно "обслужващо звено към монополите" и представляват "правосъдие на ишлеме, аутосорснато правосъдие".

"Там се бълват осъдителни решения срещу българските граждани - често без арбитражна клауза, без гражданинът да е уведомен, за дългове, които отдавна са погасени", заяви Манолова.

Тя даде пример с "Енерго-Про" във Варна, където са сключване на нов договор или каквато и да е промяна в отношенията с дружеството се подписва бланка, в която "със ситничък шрифт" е посочено, че всякакви спорове се решават в Арбитражен съд – Варна. Там "Енерго-Про" печели повечето от делата – включително и такова, по което две „държавни” съдебни инстанции вече са се произнесли в полза на гражданина.

Когато монополистът спечели в частния съд, който еднолично е посочил предварително, той може да си извади изпълнителен лист.

От енергото в Североизточна България коментирали първоначално, че пращат на арбитраж само крадците на ток, като Манолова попита как преценяват това предварително, раздавайки бланките с арбитражната клауза: "Кражбата на ток е престъпление по НК и се гледа в съда, освен ако "Енерго-Про" вече не издава присъди и няма енергиен трибунал".

Бланките вече са сменени и гражданите могат да отнесат споровете си и към нормален съд – ако са достатъчно запознати със ситуацията в частния.

Манолова обвини КЕВР, че за пореден път не защитава гражданите и обяви, че се надява тази седмица в парламента да бъдат внесени предложенията й за регламентиране на дейността на арбитражните съдилища и по-специално за изключване на потребителските спорове от тяхната компетенция.

До момента депутати от ГЕРБ, РБ, БСП и ПФ са подкрепили текстовете.

А най-дейният арбитражен съд само за първите 4 месеца от годината има нови 26 000 дела.