Спецсъдът и спецпрокуратурата прекратяват дейността си след 10 г.

Специализираните съд и прокуратура преустановяват работа. Дотук се стигна, след като Народното събрание прие на 14 април, след 10 часа дебати, промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), предложени от Министерството на правосъдието и внесени от Министерския съвет. Измененията в закона влизат в сила от днес.

Структурите са създадени през 2010 г. и 2011 г. с промени в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, а целта на създаването им е да се гледат бързо и точно делата срещу организирани престъпни групи. На 26 юли 2017 г. Народното събрание приема промени в Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно които Специализираният съд ще се занимава с делата срещу лица, заемащи висши длъжности, по обвинения в присвояване, безстопанственост, корупция.

Специализираните съд и прокуратура започват работа на 3 януари 2012 г., а създаването и обезпечаването на новите институции струва на държавата над 6,4 млн. лв.

Мнението на народните представители за специализираното правосъдие

През 2010 г. по време на дебатите в правната комисия и пленарната зала за създаване на спецструктурите, Искра Фидосова посочва, че борбата с корупцията и организираната престъпност е приоритет за партия ГЕРБ.  

Депутатът Любен Корнезов от парламентарната група „Коалиция за България“ заявява, че според него тези промени са писани в МВР. По думите на Христо Бисеров от ДПС този закон не е срещу опозицията, това е закон срещу "врага с партиен билет“. Веселин Методиев („Синята коалиция“) коментира, че няма начин да бъде защитена теза, че не става дума за политически съд. Мая Манолова от „Коалиция за България“ посочва, че в новите съдилища ще работят "политически послушковци, които са избрали бърза възможност за израстване, изпълнявайки политически поръчки". Четин Казак от ДПС коментира, че предлаганите съдилища са точно извънредни или специални и ще обслужват желанията на обвинението и на органите на досъдебното производство. Според него е постигната основната цел - МВР и ДАНС да си имат съд. Сега съдебната система е прекалено натоварена и неспособна да се справи с организираната престъпност. С този аргумент от ГЕРБ обясняват необходимостта от специализиран съд, който да "отговаря на адекватно на конкретната криминогенна обстановка".

Гласуването на последните разпоредби от законопроекта за промени в ЗСВ през април 2022 г., с които се закриват спецструктурите, беше посрещнато с аплодисменти. "Малка стъпка за човека, голяма крачка за човечеството", коментира заместник-председателят на Народното събрание Кристиан Вигенин от „БСП за България“, ръководещ пленарното заседание.

Законът ще се приеме с шампанско, но вероятно ще се приложи със сълзи, защото нямате никаква идея какво ще правите оттук нататък, нито политически, нито оперативно, каза Тома Биков от ГЕРБ-СДС в отрицателен вот.

Мнението на прокуратурата за закриването на специализираното правосъдие

На 4 май 2022 г. главният прокурор Иван Гешев внесе искане в Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на разпоредби от приетите промени в Закона за съдебната власт. Повече от месец по-късно, на 14 юли, Конституционният съд отхвърля частично искането на главния прокурор Иван Гешев за противоконституционност на текстове. Решението е прието единодушно от съда с 10 гласа. За противоконституционни съдът приема единствено двата текста, които се отнасят до квотата от съдиите, прокурорите и следователите, които да се преназначат в съдилища и прокуратури, съответни на закриваните специализирани структури.

Във всяка една стъпка от процеса на разработване на законопроекта Министерството на правосъдието на Република България се ръководеше изцяло от нормата на Конституцията. Поради тази причина никога не съм имала съмнение в конституционната съобразност на това законодателство, посочи тогава министърът на правосъдието Надежда Йорданова.

„Лош закон, но закон, ние ще се постараем да го изпълним“, заяви дни преди окончателното закриване на спецструктурите ръководителят на Спецпрокуратурата Валентина Маджарова.

По думите ѝ трябва да бъдат изпратени 841 дела - досъдебни производства, с над 10 хиляди тома материали по тях, из прокуратурите в страната, които ще бъдат правоприемник на спецпрокуратурата, като се очаква бройката на делата да се увеличи.

Тя предупреди, че ще има спорове за подсъдност и компетентност, след като делата бъдат препратени към съответните прокуратури, което ще доведе до забавяне и затруднения.

"Благодаря на колегите си от специализираните структури, които през тези повече от 10 години направиха много за България и българските граждани по линия на борбата с организираната престъпност и корупцията", заяви главният прокурор Иван Гешев по време на съвместен брифинг с ръководителите на двете специализирани прокуратури на тема: "Закриването на спецправосъдието в България", провел се на 22 юли.

"Структурите бяха закрити, защото притесниха хора с много голям финансов ресурс, а оттам - евентуално и много лица от обществения живот. Бяха закрити, защото вършат своята работа", каза Иван Гешев.

Становището на Специализирания наказателен и Апелативния специализиран наказателен съд по повод закриването на специализираните структури

Закриването на двете специализирани съдилища ще бъде изцяло във вреда на българското общество, ще даде негативно отражение в националната и европейската сигурност и ще представлява пълно отстъпление от поетите от страната ни като член на ЕС ангажименти, посочват от двете съдилища. Като заявяват, че "ликвидирането на специализираното наказателно правосъдие не съставлява съдебна реформа, а удовлетворява нелегитимни цели".

Промените в ЗСВ, относно специализираните съдилища, приети през април 2022 г.

Софийският градски съд (СГС) става правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Специализирания наказателен съд, а Софийският апелативен съд - на Апелативния специализиран наказателен съд, предвиждат приетите промени.

Първоинстанционните наказателни дела пред Специализирания наказателен съд, по които е проведено разпоредително заседание, стават подсъдни на СГС и разглеждането им продължава от съдебния състав, провел заседанието. Съдиите от съдебните състави, които не са преназначени в СГС, се командироват за участие в разглеждането на делата до приключването на производствата по тях. Съдиите от съдебния състав, разгледали първоинстанционните наказателни дела, по които е постановена присъда, когато не са преназначени в СГС, се командироват за обявяване на мотивите към присъдата, прие още парламентът.

Първоинстанционните наказателни дела пред Специализирания наказателен съд, по които до влизането в сила на измененията не е проведено разпоредително заседание, се изпращат по подсъдност на съответните съдилища.

Неприключилите до влизането в сила на промените досъдебни производства и преписки в Специализираната прокуратура се изпращат на съответните прокуратури по компетентност.

Предвижда се неприключилите до влизането в сила на този закон производства пред Апелативния специализиран наказателен съд, по които не е проведено разпоредително заседание, да се изпращат по подсъдност на съответните апелативни съдилища. Неприключилите производства пред Апелативния специализиран наказателен съд, по които е проведено разпоредително заседание, стават подсъдни на Софийския апелативен съд и разглеждането им продължава от съдебния състав, провел заседанието.

Парламентът прие и съответни изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, които уреждат подсъдността на престъпленията, попадащи в юрисдикцията на закрития специализиран наказателен съд, като я прехвърлят към окръжните и районните съдилища по общите правила на родовата и местната подсъдност. На СГС, като първа инстанция, са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, от членове на Министерския съвет, както и делата за престъпления против републиката. На СГС са подсъдни и делата от компетентност на Европейската прокуратура.

По данни от началото на април 2022 г. общо висящите дела, които подлежат на доразглеждане, са 156, от тях  - 21 дела, на които е даден ход по същество в Апелативния специализиран наказателен съд, и 135 дела с проведено разпоредително заседание в Специализирания наказателен съд.

Делата в Специализирания съд

Сред стотиците дела в Специализирания съд има някои, които се отличават с фактическа и правна сложност, и в по-голямата си част - знакови за правосъдието у нас. Такива са делото за фалита на "Корпоративна търговска банка" (КТБ); за водната криза в Перник от 2019 г. срещу бившия министър Нено Димов; делото за пране на пари и данъчни престъпления срещу Ветко и Маринела Арабаджиеви; делото за пране на пари и данъчни престъпления срещу Николай и Евгения Баневи; делата срещу Васил Божков и други. /БТА/