Как Хитлер става германец

Вечерта на 22 февруари 1932 година Йозеф Гьобелс има да обяви нещо важно: Хитлер ще се кандидатира на изборите за президент на 13 март 1932 години. И ще ги спечели! Берлинският дворец на спорта гръмва от аплодисменти.

Гьобелс премълчава това, че Хитлер изобщо няма право да се кандидатира. В конституцията на Ваймарската република това право е запазено само за германски граждани, пише Der Spiegel.

Хитлер обаче е безотечествен от 1925 година, когато се отказва от австрийското си гражданство. Прави шест опита да получи германски паспорт и винаги се сблъсква със съпротивата на демократичните институции. Последният неуспех е три седмици преди изявлението на Гьобелс.

Пресата се подиграва на отчаяните опити на Хитлер да получи гражданство, а ръководството на Националсоциалистическата германска работническа партия (НСГРП) бавно започва да си изпуска нервите.

Тази формалност с гражданството може да означава политическият край на Хитлер, и то точно преди истинския пробив. Изявлението на Гьобелс е ясен сигнал: ние продължаваме и държим всичко под контрол.

Първия си опит да стане германски гражданин Хитлер прави през юли 1925 година. Той кандидатства по обичайния начин за гражданство в Тюрингия.

Във Ваймарската република даването на гражданство било работа на провинциите – тоест не се получава общогерманско гражданство, а на една от провинциите.

Тюрингия отклонила молбата на Хитлер, защото Прусия изразила сериозни възражения. Всяка провинция имала по закон право на вето при даването на гражданство. Участието на Хитлер в неуспешния опит за преврат през 1923 година не било забравено в Берлин.

Четири години по-късно започва нов опит, този път в Бавария. Хитлер се надява, че спомените за пуча постепенно избледняват. Председателят на групата на националсоциалистите в Райхстага Вилхилм Фрик получава поръчението да провери при баварския вътрешен министър Карл Щютцел какви са шансовете на Хитлер да получи  гражданство.

Щютцел обсъдил въпроса с баварския премиер Хайнирх Хелд, който дал ясно да се разбере, че случаят е безнадежден. Прусия винаги ще пречи Хитлер да получи гражданство.

Трябвало да се търсят заобиколни пътища. В „Кафявата къща“ – партийната централа на националсоциалистите в Мюнхен, открили начин в Закона за принадлежност към държавата. Според параграф 14, чл.1, назначаването на държавна служба се смята за даване на гражданство. Следователно Хитлер трябвало да получи чиновническо място, най-добре такова, което е само на хартия.

В Тюрингия на власт тъкмо било дошло коалиционно правителство с участието на НСГРП. Фрик става вътрешен министър и започва да търси за Хитлер място в тюрингската администрация, което да не бие много на очи.

Фрик пуска връзки, за да направи Хитлер професор във Ваймарсия университет по изкуствата. Коалиционният партньор обаче не иска да участва в играта. Финансовият министър Ервин Баум спира назначението. Правителството също не дава позволение, защото нямат намерение „да направят възможно получаването от Адолф Хитлер на тюрингско гражданство, като формално го назначи за тюрингски държавен служител“.

Въпреки това Фрик не се предава. По-малко от три месеца след неуспеха, той използва случая, че Баум е в отпуска. На своя глава назначава Хитлер за комисар на жандармерията в малкото тюрингско градче Хилдбургхаузен.

Тази самостоятелна акция на Фрик обаче не е посрещната с ентусиазъм от Хитлер. Явно приел службата на четвърторазряден полицейски началник някъде в провинцията за недостойна за неговата личност и скъсал документа за назначението. За отзвука на това интермецо не подозирали нито Фрик, нито Хитлер. Към онзи момент за тях работата била приключена. Хитлер си останал без гражданство.

Едва в началото на 1932 година темата отново влиза в дневния ред на партията. Окрилен от изборните успехи от предните две години, Хитлер започва сериозно да се замисля да се кандидатира за вота на 13 март 1932 година.

Времето го притиска. Трябва по най-бързия начин да стане германски гражданин. Този път мести сцената в Брауншвайг, където партията му също участва в коалиционното правителство.

На 2 февруари 1932 година Дитрих Клагес, един от основателите на НСГРП и вътрешен министър в правителството на Брауншвайг, получава задачата бързо и дискретно да намери чиновническо място на Хитлер.

Клагес също предвиждал академичен пост за Хитлер. Искал да го направи професор по обществени науки и политика в брауншвайгския университет. Въпреки че се действало при пълна тайнственост, информация все пак изтекла на дебат по бюджета в ландтага на Брауншвайг.

Лидерът на опозиционната социалдемократическа партия Хайнрих Ясперс поискал отговор за слуховете, че се готви професорско място за Хитлер. Едва тогава в университета разбрали за машинациите на Клагес и отхвърлили назначаването с неоспорим аргумент: на Хитлер му липсва академична биография.

Междувременно самостоятелната акция на Фрик в Хилдбургхаузен излиза наяве. С радост вестниците подхващат усилията на Хитлер да стане германец и го заливат с подигравки. Публично се правят шеги с „капитана от Хилдбургхаузен“ – намек за легендарния капитан от Кьопеник, който се представял за офицер, но всъщност бил обущар.

Вестник Germania пророкува в началото на февруари 1932 година, че историята един ден ще стигне до сцената като комедия. „От вчера Европа се смее на Адолф Хитлер“, пише вестник Tempo. „Хумористичните вестници по целия свят за известно време са осигурени с материал“, е коментарът на Berliner Tageblatt.

Хитлер е под натиск. Дори в Райхстага се подиграват с него. Той обаче не е сложил точка. Продължава да търси начин. Премиерът на Брауншвайг Вернер Кюхентал предлага да го направи кмет на градчето Стадтолдендорф, но предложението не е одобрено от партиите в ландтага – местния парламент.

След като и шестият опит се проваля гръмко, ръководството на НСГРП вади последното асо от ръкава – те заплашват четиримата партньори в коалицията в Брауншвайг, че ще провалят правителството, ако не им съдействат за гражданство на Хитлер.

Партиите от коалицията не се страхували от нищо толкова много, колкото от нови избори, които можели да ги изпратят в политическото небитие. Затова клекнали и на 26 февруари 1932 година се съгласили Хитлер да стане съветник в брауншвайгската легация към долната камара на парламента. Три седмици преди изборите Хитлер е държавен служител и съответно германски гражданин.

Привържениците на националсоциалистите не се впечатлили нито от написаното във вестниците, нито от скандалните опити за получаване на гражданство. На 13 март 1932 година 11,3 милиона гласуват за Хитлер и той събира 30,1% от гласовете. Макар да не успява да измести Пол фон Хинденбург, който получава 49,6 на сто доверие, това е огромен успех.

Година по-късно Хитлер е избран за канцлер. Едно от първите неща, които прави на този пост, е да задраска члена, по който става чиновник и германец. В „Третия райх“ само чисти германци имали право да станат държавни служители.