За първи път след Холокоста жена става равин в Германия

В Германия правят история с ръкополагането на първата жена за равин след Втората световна война. Алина Трайгер идва в Германия от Украйна, разказва ВВС.

Защо евреин би емигрирал в Германия? Човек може да си помисли, че призраците на миналото са твърде силни.

Не е така според тези, които са поели на това пътуване, и за тези, които са ги посрещнали.

Те емигрират заради основната причина, поради която хората си събират багажа в мирно време, и търсят ново начало в друга страна – пари и работа.

И това означава работа за онези, които пристигат – например като равини, които са все по-търсени с нарастването на еврейската общност в Германия.

Това е историческо събитие – ръкополагането на първата жена за равин в Германия, след като предишната била убита от нацистите в Холокоста.

Алина Трайгер ще бъде ръкоположена на церемония в Берлин в присъствието на равини от целия свят и на президента на Германия.

Тя е скромна, но уверена, говори спокойно, но твърдо за своята роля и значение.

„Много е важно да се справиш със скръбта от смъртта“, е отговорът й на въпроса как живеят днес евреите (и не-евреите) в Германия със спомена за Холокоста.

„Но е важно също да вървиш напред в бъдещето, без да си заслепен от лошото в миналото“.
Тя е наясно, че стъпва в следите на единствената досега жена равин в Германия.

„Името й било Регина Юнас. Израснала в Берлин и учила в Германия. Дълго била забравена“, разказва Трайгер.

„Била е убита в Аушвиц“.

Алина и Регина имат много общо, но и в много неща са различни.

Регина била ръкоположена през 1935 година. През 1942-ра била депортирана в еврейското гето Терезиенщад. След това е откарана в Аушвиц и убита две години по-късно – в края на 1944-та.

Първата жена равин също така живяла във времена с друго отношение към жените.

Алина Трайгер сега ще има всички права, които има и мъж равин. Регина Юнас – напротив, била с ограничени церемониални функции, сведени практически до преподаването на религия.

Причината за огромната пропаст във времето от 1935 до сегашното ръкополагане е Холокоста.

Либералният юдаизъм, признаващ правото на жените да стават равини, се ражда в Германия, но процъфтява в Америка, след като животът на евреите в Германия е почти унищожен.

Първата жена равин в Америка е ръкоположена през 1972 година, вероятно в Германия това се случва толкова години по-късно и заради различното отношение към ролята на жената.

Сега импулсът е даден от нарастващата нужда от свещеници заради разливането на еврейската общност в цялата страна.

Валтер Хомулка, ректор на единственото религиозно училище за равини в Германия, разказва, че неколцината евреи, останали в Германия след Холокоста, не се чувствали на мястото си. В последните години общността се увеличила заради имиграция.

„След втората световна война хората бяха заседнали тук и им отне много време, за да се примирят с идеята, че ще останат в Германия. Те си мислеха: „Не съм тук завинаги. Готвя се да замина за Израел“. Но не заминаха“, разказва равинът.

„През 1989-а, когато падна Берлинската стена, 200 000 руски евреи дойдоха тук, защото смятаха, че това е страната, в която тече мед и масло“.

Казва, че Германия е добра за евреите.

„Успешна интеграция тук означава да се възползваш от шансовете, които ти дава страната домакин, а евреите тук направиха точно това. Научихме езика. Трябва да искаш да станеш част от обществото, в което влизаш“.

„Успехът в еврейската интеграция през XIX век и сега се управлява от еврейския код, според който правото на държавата има предимство пред религиозния закон.“

Това правило обаче не донесло нищо хубаво на евреите, когато дошъл Хитлер.

Как се справят с призраците на Холокоста?

„Оценяваме високо, че германското правителство прави всички усилия да го помни“, казва равинът.

„Затова имаме сигурността да вървим напред. Нямаше да имаме тази увереност, ако Германия беше склонна да „забрави“.

Алина Трайгер продължава тази мисъл. Тя казва, че в Германия усеща по-малко антисемитизъм, отколкото в Украйна. Когато в Германия има антиеврейски атаки, властите го приемат сериозно, за разлика от Украйна.

Тя е родена там през 1979 година. Баща й бил изхвърлен от работа заради това, че е евреин, така че тя била съвсем наясно с еврейските си корени.

От друга страна, се чувствала задушена в крайно консервативната еврейска общност в родния си град. Така че си събрала куфарите и заминала за Германия, без да говори немски и без други перспективи, освен посрещането от еврейската общност.

„Когато пристигнах в Германия, дойдох в еврейска общност и в Германия и видях, че е възможно да живееш като евреин тук“.

След пет години обучение тя ще стане част от историята с ръкополагането за равин в Олденбург в северозападния ъгъл на страната.

„Не аз избрах тази работа, тя ме избра.“