Като изгаряне на вещици

Според собствената му конституция Пакистан се определя като „ислямска република”. И няма как да е иначе, след като 96% от 185-милионното население са мюсюлмани. Пакистан обаче има и най-стриктните закони срещу богохулството сред всички мюсюлмански държави.

С тези закони се пазят върховенството и неприкосвеността на ислямската религия и ислямския начин на живот, наказанията за богохулство варират от глоба до смърт.

И докато години наред светът не се вълнуваше кой знае колко от гоненията срещу хора, изповядващи други религии в Пакистан, напоследък жестокостта в тълкуванието на законите срещу богохулството прикова вниманието дори на Ватикана.

Всъщност тези разпоредби много често се използват за решаване на лични конфликти или от чиста проба религиозна нетърпимост. Обвиненията в повечето случаи се базират единствено на доноси, и то само от един човек.

В периода 1986–2007 година пакистанското правосъдие е повдигнало обвинения за богохулство на 647 души, като половината от тях са немюсюлмани. 20 са изпълнените смъртни присъди.

Когато пред съда застанат мюсюлманин и християнин, магистратите не се колебаят особено коя страна да заемат. Защото освен всичко друго, ако решат в полза на обвиняемия, рискуват живота си и този на своите близки. Ще бъдат нарочени за защитници на богохулник и ги чака отмъщението на радикални ислямисти.

Съдия Ариф Хюсеин Бхати е застрелян в офиса си в Лахор през 1997 година, защото оправдал двама души, обвинени в богохулство.

През ноември 1992 година християнинът Гул Масих е осъден на смърт, защото си позволил да разкаже пред съседа си мюсюлманин какво прочел в една книга – „пророкът Мохамед имал 11 жени и дете”.

През 1996 година полицията арестува Аюб Масих, след като съседът му Мохамед Акрам се оплаква, че Масих говорел как християнството е правилната религия. След задържането цялото християнско население (14 семейства) на селцето, в което живее Масих, е прогонено.

Историята не свършва дотук. По време на процеса Акрам прострелва Масих насред заседателната зала. В затвора пък 4-ма съкилийници на християнина опитват да го убият. Властите не предприемат никакви действия срещу нападателите.

Малко по-късно Масих е осъден на смърт, но впоследствие при редица преразглеждания на делото се оказва, че съседът му, който пуска доноса, всъщност е откраднал собственост на християнина и затова изфабрикувал цялата история.

Известният доктор Юнус Шаих също попада в затвора по силата на закона срещу богохулството. През 2000 година в качеството си на преподавател в Медицинския колеж в Исламабад той коментира, че родителите на пророка Мохамед не са мюсюлмани, тъй като религията се е родила след смъртта им. Студенти донасят това на полицията и в резултат започва дело. Шаих е осъден на смърт чрез обесване. Три години по-късно присъдата е отменена, а лекарят веднага емигрира в Европа.

Историите за отнети човешки животи и разбити семейства въз основа закона за богохулството в Пакистан са стотици. И така, докато стигнем до последния фрапиращ пример, който прикова вниманието на целия свят и всички стари истории станаха известни.

Асиа Биби е фермерка от Пенджаб. Тя, съпругът й и петте им деца са единственото християнско семейство в Итах Уали – едно от множеството забравени от Бога бедни селца в този регион.

Един ден през юни 2009 година Асиа отива да бере ягоди заедно с местни жени мюсюлманки. Помежду им обаче възниква спор за разпределяне на водата. Няколко дни по-късно християнката е обвинена, че по време на кавгата е обиждала пророка Мохамед.

Животът й и този на семейството й се променят завинаги. Биби твърди, че е абсолютно невинна и доносът е напълно лъжлив, но е арестувана и осъдена на смърт чрез обесване – първата жена, получаваща най-суровото наказание по силата на закона. Мъжът и децата й се укриват, бягат от село в село, постоянно преследвани от смъртните заплахи на местни крайни ислямисти. Истински ад.

Западни медии обаче разказват случая и той предизвиква международен отзвук, дори папа Бенедикт XVI призовава за освобождаването на Асиа и премахване на закона за богохулството.

Сред застъпниците й е и губернаторът на Пенджаб Салман Тасеер – високопоставен и уважаван лидер на управляващата Пакистанска народна партия. В качеството си на управник на област с площ от 300 хил. квадратни километра и население от 110 милиона души, 66-годишният Тасеер определено е една от най-влиятелните фигури в правителството.

Само че житейският му път завършва с 26 куршума, изстреляни в тялото му от личния му  бодигард, който не можел да прости, че губернаторът се застъпил за „богохулница” като Асиа Биби.

След като убийството на губернатора привлича още повече вниманието на света върху преследванията на „богохулници“ в Пакистан, управляващите обещаха, че ще вземат мерки и ще работят по-усърдно за усмиряване на радикалния ислямизъм, притиснал цялата страна в задушаваща хватка.

В Карачи обаче преди дни се събраха 50 000 души, които протестираха срещу евентуална промяна на закона за богохулство. Два дни по-рано стотици излязоха на улицата, за да подкрепят с възгласи „Да живее свещеният войн“ убиеца на губернатор Салман Тасеер.

Неговата смърт вероятно ще доведе до отмяна на присъдата за Биби, но това едва ли ще я спаси.

Радикален проповедник вече сложи цена на живота й – 500 хил. пакистански рупии или около 5800 долара. Това е наградата за всеки, който я „довърши”.