Накъде води военната намеса в Либия

С разгръщането на либийската кампания назрява въпросът накъде води тя, пише в редакционна статия британският вестник "Гардиън".

Ако на бунтовниците липсват военни възможности да превземат градове, дали коалиционните самолети ще водят битката вместо тях? И ако коалицията не го стори, дали революционният съвет в Бенгази ще приеме разделяне на Либия? Засега отговорът на двата въпроса е "не". Така че дори Кадафи да приеме примирието, бунтовниците ще продължат да се сражават, пише изданието.

Членове на съвета изразиха опасения, че резултатът от ограничена въздушна кампания ще е конфликт в задънена улица и призоваха за засилване на въздушните удари, за да бъде унищожена армията на Кадафи. Такава е логиката на интервенцията, но резолюцията на ООН не предвижда това. Преди три дни въздушните удари за спасяване на невинни хора изглеждаха нещо нормално. Много бързо обаче те станаха част от войната, пише "Гардиън".

Международната съпротива срещу военната намеса в Либия нараства в момент, когато съюзниците се борят да закрепят единния фронт, пише "Индипендънт". Сериозни пукнатини се появиха вчера в международната общност за военната интервенция в Либия.

Някои страни зададоха основни въпроси, като каква е крайната цел на кампанията и колко време ще отнеме постигането й. Само няколко дни след като се отказа от шанса да наложи вето върху резолюцията на ООН, Русия направи най-изненадващия коментар.

Премиерът Владимир Путин заяви, че резолюцията е сбъркана, позволява всичко и наподобява средновековен призив за кръстоносен поход. Германия също повтори опасенията за операцията, а китайското правителство осъди "въоръжените действия срещу суверенна страна" и изрази съжаление, че "западът не се отказва от юрисдикцията си върху това кое е справедливо и кое не". Дори Великобритания, Франция и САЩ, които заедно извършиха нападенията, се опитаха да се справят с дипломатическото и вътрешнополитическо неодобрение срещу новородената операция, пише "Индипендънт".

"Предизвикателството в Либия може само да става по-голямо", е мнението на "Дейли телеграф". Вече няма връщане назад. Великобритания порази силите на Кадафи, либийският диктатор обеща продължителна война, но каквито и да са обстоятелствата, нашите войници заслужават пълната ни подкрепа, пише изданието.

Ако Либия бъде освободена от жестокия си диктатор без много кръвопролития и мирен режим поеме властта, британският премиер Дейвид Камерън ще заслужи и ще получи голямо международно доверие. Това обаче е едно голямо "ако". Още с изстрелването на първите ракети генералният секретар на Арабската лига разкритикува бомбардировките и каза, че те превишават разрешението на ООН за забранена за полети зона, отбелязва "Телеграф".

Предизвикателството за силите на НАТО сега е да знаят как да отговорят на евентуално отрицателно отношение в арабския свят срещу намесата в Либия. Дали те ще останат единни? Предзнаменованията не са особено добри, смята британският вестник.

Американският "Ню Йорк таймс" пише, че водената от САЩ военна кампания за унищожаване на противовъздушната отбрана на Муамар Кадафи и установяване на забранена за полети зона над Либия почти е постигнала първоначалната си цел и САЩ бързат да предадат командването на съюзниците си в Европа. Служители на
Пентагона са нетърпеливи да изтеглят САЩ от трети въоръжен конфликт в мюсюлманска страна възможно най-бързо. Но поразяващата мощ на над 130 ракети "Томахоук" и нападенията на съюзническите самолети още не са успели да постигнат по-амбициозните искания на САЩ Кадафи да изтегли силите си от градовете и да спре всякакви нападения срещу цивилни, отбелязва вестникът.

"Вашингтон пост" критикува правителството на Барак Обама, че изпраща смесени сигнали по отношение на Либия. Обама няма смелостта да води войната в Афганистан, но все пак я води.

Същото се отнася за това, което трябва да се довърши в Ирак, а сега и за Либия. Тези мисии, пише изданието, са неясни, а първите две бяха толкова объркани от предишното правителство, че не могат да бъдат спасени. Мисията в Либия обаче е и трябва да остане хуманитарна. Тя трябваше да бъде по-скоро предприета от единно правителство с единно послание и ясни цели. Това можеше да послужи като аргумент САЩ да стоят извън нея или още по-силен аргумент да се включат в нея. Вместо това сега важат и двата аргумента едновременно, а Белият дом се ръководи от комедиант, пише "Вашингтон пост", цитиран от БТА.