Кой ръководи опозицията срещу Кадафи

На пътя между Аждабия и Бенгази въстаници празнуват намесата на международната коалиция в конфликта в Либия. Снимка: Reuters

2 / 11

Настроенията срещу режима на Кадафи в Източна Либия отдавна са известни, а Бенгази винаги е бил считан за център на съпротивата. Сега бунтовниците от целия североизток вече имат там единно политическо представителство – Временния преходен национален съвет.

Макар и съставен без избори, този съвет постепенно получава международна легитимация (беше признат от Франция) и се утвърждава като движението, което би могло да играе водеща роля в евентуална Либия без Кадафи.

Лидерите на Временния преходен национален съвет искат да водят страната в процеса към свободни избори и съставянето на нова конституция.

Според собствения й сайт, организацията има над 30 членове – представители на различни региони, в това число бивши довереници на Кадафи, военни, правозащитници, интелектуалци. Някои от тях са назовани, но тези, които са от градове, контролирани от правителствените сили, запазват анонимност.

И все пак голяма част от ръководство на съвета вече е известно, пише BBC.

Председател е Мустафа Абдул Джалил. Бившият правосъден министър подаде оставка в знак на протест срещу кървавите репресии над протестиращите в края на февруари. Оттогава Джалил е на страната на опозицията, превърна се в един от нейните водачи и един от най-яростните критици на Муамар Кадафи. За главата му режимът на полковника обяви награда от 400 хиляди долара.

Роден през 1952 година, Джалил следва арабски и ислямски науки в Либийския университет. След дипломирането си работи като прокурор, преди да стане съдия едва 26-годишен. Издигането му в йерархията продължава с пълна сила и закономерно стига до ръководството на правосъдното министерство.

Мустафа Джалил става министър през януари 2007 година, само месец след като са потвърдени смъртните присъди на българските медици, обвинени в заразяване със СПИН на 400 деца в болница в Бенгази. Доколко назначението му е повлияло на крайното решение на Кадафи да изтъргува екстрадирането на сънародниците ни (най-вероятно не особено много), можем само да гадаем, но е факт, че краят на драмата настъпи половин година след като Джалил пое правосъдното министерство.

И в Либия, и по света има известни съмнения, че председателят на Временния съвет е най-точната фигура, която да поеме властта в първите дни след евентуалното оттегляне на Кадафи. Все пак той е бил верен на режима достатъчно дълго.

Вторият човек в структурата на съвета е Абдул Хафез Гхога – заместник-председател и говорител на движението. Гхога е бивш президент на либийската адвокатска колегия. Виден правозащитник и обществен лидер в Бенгази. Беше арестуван още в зората на либийските протести, но няколко дни по-късно беше пуснат на свобода.

За него синът на Кадафи – Сейф ал-Ислам, коментира: „Гхога е ренегат. Само преди няколко седмици беше в палатката на баща ми, аплодираше и скандираше. Дори се появи пред „Ал Джазира”, за да защити Либия и режима. А сега изведнъж говори за сваляне на същия този режим”.

Омар ал-Харири, на 67 години, е отговорникът по военните въпроси във Временния преходен национален съвет. Той е един от офицерите, които помагат на Муамар Кадафи в преврата срещу крал Идрис през 1969 година.

„Нямахме ясен план за бъдещето на Либия и направихме доста грешки”. Така Харири коментира днес събитията отпреди 42 години.

Офицерът е вкаран в затвора, след като участва в организацията на опит за преврат срещу Кадафи през 1975 г. Зад решетките чака 15 години изпълнението на смъртна присъда, но в крайна сметка получава неочаквано помилване и се озовава под домашен арест в град Тобрук.  

След началото на въстанието службите за сигурност изпускат контрола върху Харири.
За бунтовниците той е истински герой, защото не се е примирил с управлението на Муамар Кадафи и е опитал бунт още в началото на режима на диктатора. Офицерът определя функцията на Съвета като „съветник” на младите хора, които поискаха промяна в джамахирията.

Харири е твърд поддръжник на намесата на международната общност за налагане на зона, забранена за полети, над Либия. Смята, че чуждестранни удари по военни цели също са наложителни, за да бъде разклатен и свален режимът на Кадафи.

По отношение на външната политика Преходният съвет залага на интелектуалеца Махмуд Джибрил и бившия посланик в Индия Али Исауи. Двамата вече бяха в Париж, където разговаряха лично с френския президент Никола Саркози.
Преди бунтовете 59-годишният Джибрил е част от кръга интелектуалци, който е в основата на проекта „Визия за Либия”, представящ план за превръщане на страната в демократична държава. Получава висше образование по политически науки и стратегическо планиране в Университета в Питсбърг, щата Пенсилвания. Автор е на няколко книги и ръководи обучителни курсове за управление и взимане на стратегически решения в редица арабски държави.

Преди две години е назначен за председател на Либийския национален борд за икономическо развитие. В разкрит американски секретен документ е описан като реформистки настроен, разбиращ и споделящ американската перспектива.

Али Исауи подаде оставка като либийски посланик в Индия в знак на протест срещу „насилието на правителството срещу собствения му народ”. Роден и израснал в Бенгази, Исауи има докторска степен по приватизация от Академията за икономически науки в Букурещ.

През 2007 година става най-младият министър на икономиката в историята на Либия (41 години). Подава оставка на два пъти заради противоречия с премиера ал-Багдади Али, но е убеден да остане. Има сведения, че през 2008 г. Исауи е бил привлечен в организиран от Сейф ал-Ислам Кадафи таен комитет, който да начертае програма за мащабни политически и икономически реформи.

Сред другите влиятелни фигури във Временния преходен национален съвет е Ахмед ал-Зубаир ал-Сануси. Видният опозиционер е излежалият най-дълга присъда за дисидентска дейност противник на режима. За участие в опит за преврат през 1970 г. прекарва 31 години зад решетките, голяма част от които при изключително строг режим. През август 2001 година е амнистиран по случай 32-рата годишнина от революцията.

Представител на младите либийци в Съвета е Фатхи Тирбил Салуа. Младият адвокат участва активно в организирането на първите протести в Бенгази в средата на февруари, когато семействата на 1200 политически затворници, избити без присъди в затвора Абу Салим, поискаха справедливост.

Салуа е арестуван, а при опита за протест срещу задържането му полицията открива огън срещу хората. Впоследствие антиправителствените демонстрации прераснаха в истинска революция срещу Кадафи.