Либия – целите на Вашингтон и НАТО

През 30-те години на миналия век САЩ, Великобритания и Холандия проправиха пътя към Втората световна война в Тихия океан, организирайки заговор срещу Япония. Трите правителства конфискуваха банковите сметки на Япония в държавите си, използвани от Токио за разплащане за извършен внос, и лишиха страната от петрол, каучук, калай, желязо и други жизненоважни суровини и материали, се казва в материал, публикуван в списание "Форин полиси".

Дали Пърл Харбър не беше японският отговор на това?

Сега Вашингтон и марионетките му от НАТО използват същата стратегия срещу Китай.

Протестите в Тунис, Египет, Бахрейн и Йемен произтекоха от народното недоволство от тираничното управление на правителствата-марионетки на Вашингтон. Само че протестите срещу Кадафи (който не е марионетка на Запада) в източната част на Либия, където е петролът и където Китай вложи внушителни средства в енергийния сектор, изглежда са били организирани от ЦРУ.

Смята се, че 80 процента от петролните запаси на Либия се намират в басейна на Сирт в Източна Либия, който сега се контролира от подкрепяните от Вашингтон бунтовници. След като 70 процента от брутния вътрешен продукт на Либия идват от петрола, успешното разчленяване на Либия би оставило базирания в Триполи режим на Кадафи без средства.

Онлайн изданието на в. "Женмин жибао" от 23 март съобщи, че Китай има 50 мащабни проекта в Либия. Избухването на въоръжените действия прекъснаха тези проекти, което доведе до евакуирането на 30 000 китайски работници от страната. Китайски компании съобщават, че очакват загуби за стотици милиони юана.

За покриване на бъдещите си енергийни нужди Китай разчита на Африка и най-вече на Либия, Ангола и Нигерия. В отговор на китайското икономическо обвързване с Африка Вашингтон се обвърза с континента милитаристично - с Военното командване на САЩ в Африка (АФРИКОМ), създадено от президента Джордж Буш през 2007 година.

Да участват в АФРИКОМ заедно с Вашингтон се съгласиха 49 държави, но Кадафи отказа и така възникна втора причина САЩ да вземат на прицел Либия.

Трета причина Либия да стане мишена е, че тя и Сирия са единствените две страни на средиземноморското крайбрежие, които остават извън контрола или влиянието на Вашингтон. Това, че в Сирия също избухнаха протести, е показателно.

Каквото и да мислят сирийците за своето правителство, виждайки участта на Ирак, а сега и на Либия, едва ли ще се наредят на опашка за американска военна интервенция. Известно е, че и ЦРУ и Мосад използват сайтовете на социални мрежи, за да подклаждат протести и да сеят дезинформация. Тези разузнавателни служби вероятно са и конспираторите, които сирийското и либийското правителство обвиняват за протестите.

Сварен неподготвен при протестите в Тунис и Египет, Вашингтон осъзна, че протести могат да се използват и за свалянето на Кадафи и Асад. Хуманитарното извинение за интервенцията в Либия не е особено правдоподобно, имайки предвид дадената от Вашингтон "зелена светлина" саудитските военни да смажат протестите в Бахрейн, където е базиран Пети американски флот.

Ако Вашингтон успее да събори правителството на Асад в Сирия, Русия ще загуби средиземноморската си военна база на сирийското пристанище Тартус. Така САЩ биха спечелили много, ако съумеят да използват паравана на народния бунт, за да отстранят и Китай, и Русия от Средиземно море. Римското mare nostrum ("наше море") ще стане Вашингтонско mare nostrum.

"Кадафи трябва да си върви", заяви Обама. Дали скоро няма да чуем и "Асад трябва да си върви?".

Американският зависим печат се е заловил да демонизира и Кадафи, и Асад - очен лекар, върнал се от Лондон в Сирия, за да поеме управлението след смъртта на баща си.

Лицемерието остава незабелязано, когато Обама нарича Кадафи и Асад диктатори. От началото на 21 век американският президент има статута на император, самодържец, цезар.

Основавайки се единствено на меморандум на министерството на правосъдието, Джордж Буш бе провъзгласен за човек, стоящ над американските и международните закони и правомощията на Конгреса, докато изпълнява функциите на главнокомандващ "войната с тероризма".

Император Обама излезе с едни гърди пред Буш. Цезар Обама въвлече САЩ във война срещу Либия, без дори да се престори, че иска да бъде упълномощен от Конгреса. Подобно нарушение е наказуемо с импийчмънт, но един безсилен Конгрес не е в състояние да отстоява правомощията си. Приемайки исканията на изпълнителната власт, Конгресът се съгласи негласно с цезаризма.

Американският народ не разполага с повече контрол върху правителството си, отколкото народите в държавите, управлявани от диктатори.

Стремежът на Вашингтон към световна хегемония приближава света към Трета световна война. Китай е не по-малко горд, отколкото беше Япония през 30-те години на ХХ век, и едва ли ще се остави да бъде сплашван и управляван от преживяващия упадък, според Пекин, Запад. Негодуванието на Русия от обкръжаването й с военна мощ расте. Арогантността на Вашингтон може да довее до фатална грешка в сметките.

(БТА)