Китай прагматично излиза на либийската дипломатическа сцена

След месеци на призиви за спиране на огъня, които никой не слушаше, Китай пристъпи на либийската дипломатическа сцена, контактувайки с режима на Кадафи, а за първи път и с бунтовниците, като целта бе по-скоро да запази интересите си, отколкото да помогне за решаване на либийския конфликт, пише Франс прес.

Ръководителят на либийската дипломация Абделати Обейди прекара три дни в Пекин. След първия си контакт с Мустафа Абдел Джалил на 2 юни в Доха китайските дипломати се срещнаха отново с председателя на Преходния национален съвет (ПНС) в бастиона му Бенгази, а Пекин изрази готовност да приеме "в близко бъдеще" представители на политическия орган на бунтовниците.

Появата на Китай на сцената (последната от страните постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, срещнала се с бунтовниците) става в момент, когато вятърът в Либия променя посоката си. Бунтовниците, определяни вече като "легитимен събеседник", получиха политическа и финансова подкрепа от големите сили.

В нестабилни държави като Судан, Мианмар и Пакистан Китай често "разнообразява" отношенията си, поддържайки връзки и с бунтовниците.

От избухването на либийския бунт през февруари обаче той се придържаше към политика на ненамеса и неутралност, като с въздържането си на практика остави ООН да гласува резолюция, разрешила въздушните удари, а после ожесточено критикуваше тези удари и призова многократно за мирно решение.

"След като несъмнено се надяваше на провал на интервенцията, Пекин осъзна, че ситуацията наистина се е променила и реши да се погрижи за интересите си и за присъствието си в района", казва Валери Нике от Фондацията за стратегически изследвания.

В кратък отрязък от време Китай отново влиза в контакт с опозицията и смята да заяви претенциите си икономически, а без съмнение и политически, допълва тя.

Ако Пекин, за разлика от Вашингтон или дори Москва, не призова за оттегляне на полковник Кадафи, то целта бе "да се погрижи за бъдещето, сближавайки се все повече с бунтовниците в Бенгази, без наред с това да се присъедини плътно към западната позиция", отбелязва Жан-Пиер Кабестан от Хонконгския баптистки
университет.

"Китай има множество интереси в Близкия изток и в Африка. Либия е на кръстопътя на тези два района независимо от сложните отношения с Кадафи", чието последно посещение в Пекин датира отпреди близо 30 години.

Китай трябва да се погрижи за ценните си приятелства в Африканския съюз, както и в Арабската лига в обстановка на сътресения след няколкото революции, които проследи с голяма тревога.

"Пекин не желае да се лиши от "база", която му дава възможност да засили и международното си влияние, най-вече по отношение на САЩ", казва Нике.

Китайската инициатива, впрочем, бе приета доста хладно от Вашингтон. Говорителят на Държавния департамент Марк Тонър припомни, че в "този конфликт вече има посредник на ООН".

Важно за Китай в случая обаче е не кой е на власт, а как се обслужват икономическите му интереси и доколко е гарантирана сигурността на гражданите му, казва Джонатан Холслаг от брюкселския Институт за изследване на съвременен Китай.

При мащабна операция през февруари и март Китай евакуира от Либия 36 000 свои граждани, работещи в добивната промишленост, строителството, железниците или телекомуникациите.

При все това присъствието на Китай в петролния сектор в Либия остава скромно, тъй като страната изнася черното си злато предимно в Европа.

Според анализаторите включването на Китай в действията по либийското досие може да има единствено ограничен ефект.

Държейки да играе новата за него роля на посредник, "Китай рискува да не постигне по-голям успех от Южна Африка и останалите", подчертава Кабестан.

(БТА)