Революцията на метлите в Либия

Домакини, чиновнички или бизнесдами се срещат всеки ден в Триполи, за да метат заедно улиците на града или да рисуват фрески по стените на сградите. Те се събират на площад Ал Кадисия, въоръжени с метли и с кофички с боя, а после се разпръскват из града.

"Започнахме нашата кампания миналата събота и ще я продължим една седмица", казва 52-годишната Нема Ариби, докато събира боклука на улица Шат.

"Идвам със семейството ми, за да участвам в революцията. Ако можех да грабна оръжие, щях да го направя, но метлата за мен има същата тежест", казва тази учителка, докато оправя ислямското си було.

Триполи бе зарит с боклуци след навлизането на 20 август на бойците, сражаващи се срещу либийския лидер Муамар Кадафи и след падането на крепостта му Баб ал Азизия три дни по-късно. След Ейд ал Фитр – празникът, отбелязващ края на свещения мюсюлмански месец рамазан, преди около две седмици, част от боклукчиите се върнаха на работа в Триполи. Но тъй като повечето от тях бяха имигранти, които избягаха от конфликта,  столицата не можа да бъде изчистен напълно от отпадъците.

"Това е едно ново начало, защото ние чувстваме сега, че страната е наша", казва Нема Ариби по повод инициативата на нейната група либийки. Тя посочва близък хотел, обитаван от чуждите журналисти, и допълва: "Искаме да покажем на света, че сме цивилизован народ, който обича чистотата и който се гордее със страната си".

Една от роднините на Нема – 19-годишната Маруа Ариби, настървено събира пластмасови бутилки, приветствана от преминаващите автомобилисти.

"Трябва да дадем нещо на тази страна. Преди революцията хората нямаха никакъв патриотизъм, но сега чувстваме отговорност към града ни", подчертава Маруа, която е студентка във висше инженерно училище. "Журналистите трябва да видят хубавото лице на Триполи. Ние също", допълва тя.

"Жените на Триполи вече няма да се страхуват от нищо и ще крещят, за да защитават своите права и своята страна", добавя Маруа.

Друг член на семейството – 55-годишният Тахар Ариби, ръководи младите, като им дава напътствия как да събират боклука и да го трупат в контейнерите. Този пилот от либийската национална авиационна компания разказва, че жителите на Триполи са станали по-приветливи след освобождението на града.

Той допълва, че бъдещето на Либия се чете в погледа на младите хора. Според Тахар участието на жена му, на дъщерите му и на близките му в кампанията за изчистването на Триполи символизира свободата, която са преоткрили либийските жени, които днес вдигат високо глава в тази страна, която вече не е страната само на един човек.

Тахар Ариби припомня по този начин режимът, в който сваленият и избягал либийски лидер Муамар Кадафи се разпореждаше сам самичък със съдбата на всички либийци.

Други жени избраха да направят улиците на Триполи по-красиви, след като четири десетилетия по стените на сградите имаше само плакати с лозунги на режима на Кадафи.

18-годишната Рана Тикли рисува недалеч от Баб ал Азизия. Качила се заедно с други жени на скеле, тя полага цветовете на революцията, черно, зелено, червено и бяло и рисува карикатури на сваления и избягал лидер.

"Ще нарисувам либийско знаме, което пресича главата на Кадафи", подхвърля тя.

"Искаме да покажем по този начин, че Кадафи е мъртъв. Поне психологически", допълва тя, докато гледа фреската, показваща бившия либийски лидер, хвърлен от една жена в боклукчийска кофа на историята, пълна с нацистки лидери, с плъхове и с екземпляри на Зелената книга на Кадафи

"Сега дишаме въздуха на свободата", добавя сестрата на Рана – Камила.

(БТА)