Латвийският страх от руската сянка

С население от едва 2,2 млн. души и площ колкото половин България Латвия демонстрира завидно развитие в годините след отцепването си от Съветския съюз. Стигна до членство в ЕС и НАТО само след малко повече от десетилетие като независима държава.

В началото на 21 век прибалтийската република дори можеше да се похвали с икономически растеж от 50%. Но отвисоко се пада най-тежко. Латвия беше жестоко ударена от глобалната финансова криза преди 3 години и едва се спаси от фалит. Наложи се значително орязване на държавните разходи и милиарден заем от МВФ и Европейския съюз.

Безработицата скочи до 20 на сто, а в началото на 2009 година хората излязоха на безпрецедентни от времето на борбата за независимост от СССР протести. Правителството падна, а към икономическата нестабилност набързо беше добавена и политическа.

Тук отваряме една скоба с уточнението, че над една четвърт от латвийското население е рускоговорящо. По времето на Съветския съюз огромни вълни от имигранти от Русия заливат Латвия. И въпреки независимостта тези хора малко или много запазват руското си самосъзнание.

Не случайно политическият елит в Латвия опитва да прекърши носталгията по съветското време – така например през 2004 година руският език беше забранен в училищата. 2 години по-късно беше приета разпоредба, че жителите на страната, които се провалят на тест по латвийски език 3 пъти поред, не получават латвийско гражданство и нямат право да гласуват и да пътуват свободно в ЕС.

Обратно в наши дни недоволството от мъчното съживяване на икономиката и съпътстващите го корупционни скандали доведоха до предсрочни избори и нещо невиждано в най-новата история на Латвия – първа парламентарна сила стана проруска партия.

Кметът на столицата Рига Нил Валериевич Ушаков изведе своя „Център на съгласието” до победа с 29 на сто от гласовете. Резултат, който може да се тълкува като призив за помощ към недолюбвания, но способен да даде здраво икономическо рамо съсед. Нагледали се на политически провали в последните няколко години, латвийците като че ли са склонни да се обърнат към Москва – може би пък оттам ще помогнат по-качествено от партньорите от ЕС, за които в момента Латвия определено не е топприоритет.

35-годишният Нил Ушаков е първият кмет на Рига от руски произход. Освен родния руски език владее перфектно латвийски и английски. Има познания по шведски, датски и немски. С икономическо образование от датски университет 35-годишният син на инженер и учителка по руски език прави солидна кариера като журналист, преди да се насочи към политиката. През 2005 година влиза в състава на „Център на съгласието” и бързо става лидер на движението. След 3-годишен депутатски мандат заема кметското място в столицата след убедителна победа на местните избори през 2009 година.

Млад, енергичен и харизматичен Ушаков се ползва с одобрението на цели 73% от жителите на Рига след 18 месеца управление. Сега постигна и исторически резултат на парламентарния вот.

Но успехът му стресна сериозно латвийския политически елит, който вижда в лицето на Ушаков потенциална опасност от подчиняване на Латвия на интересите на Кремъл. Все пак той преди всичко е руснак по рождение и латвиец по гражданство и местоживеене, злословят съперниците му. И по тази причина би могъл да върне силното влияние на Москва върху живота на латвийците.

Макар всичко това да са само спекулации, картата с национализма е на път да спре Нил Ушаков по пътя към премиерския пост. „Партия на реформите" на бившия президент Валдис Затлерс с 20 на сто от гласовете и третата политическа сила – блокът „Единство“ начело с премиера Валдис Домбровскис (18%), вече преговарят за съставяне на коалиция, която да прати „Център на съгласието” в опозиция въпреки изборния триумф.

Тъй като съглашението Затлерс-Домбровскис разполага с 42 места в 100-местния парламент, ще се търси и трети съюзник, за да бъде гарантирано мнозинство. И това най-вероятно ще е десният „Национален алианс”, който получи 14% подкрепа от избирателите.

Самият Нил Ушаков запази хладнокръвие и посочи, че политическите възгледи на неговия блок трябва да бъдат взети предвид, независимо кой ще поеме управлението на страната. „Убеден съм, че латвийските политици ще могат да сформират коалиция, където да се представени интересите на всички избиратели”, заяви кметът на Рига.

Прави впечатление, че опонентите му залагат само на национализма като аргумент против допускането на Ушаков до премиерския пост. Което може и да мине пред латвийците сега, но какво ще стане, ако „коалицията на загубилите” не намери бърз изход от кризата. Ако не се сработи добре, ако не намери общ език?
Едва ли тогава вината може да бъде приписана на етническите руснаци в Латвия. И нови протести и предсрочни избори ще станат неизбежни. А този омагьосан кръг няма как да доведе до светло бъдеще за Латвия.