Секс, компромати, мормони и гаф след гаф в САЩ

В редица демократични (а и в множество авторитарни) държави икономическата примка стегна здраво вратовете на управляващите. В преносен и буквален смисъл. Дори и в Русия станахме свидетели на безпрецедентно за ерата „Путин“ явно гражданско недоволство от политическата класа и справянето с кризата.
 
И на този фон съвсем логично е да се предположи, че смяна на стопанина на Белия дом няма да е особена изненада. Още повече, че администрацията на Барак Обама заложи на някои не особено популярни икономически реформи, а държавата беше на прага на фалит през август.

Така за републиканците, които вече спечелиха мнозинство в Конгреса, се очерта доста комфортна атмосфера за атака на президентския пост. Някак странно обаче сред кандидатите на първичните избори не попаднаха кои знае какви личности и влиятелни лидери. За капак тези, които влязоха в борбата, започнаха такива яростни кампании един срещу друг, че скандалите, гафовете и компроматите заваляха като из ведро.

Първата жертва вече падна. Точно когато се очертаваше като скрит фаворит, бившият шеф на верига от пицарии Херман Кейн се оказа обект на няколко „женски“ атаки – обвинения в сексуален тормоз и излязла на бял свят дългогодишна афера с извънбрачна връзка.

Афроамериканецът Кейн, който се ползваше със статута на „човек от народа“ и обещаваше плосък данък от 9% за всички, упорито отричаше обвиненията. Но обвиняващите го дами бяха непреклонни и безспирно разкриваха все повече и повече пикантни подробности.

Така „скритият фаворит“ не издържа на напрежението и компроматната война и се оттегли от борбата.

Тя обаче продължава с бясно темпо. И вече си има и явен лидер. Дългогодишният републикански активист Нют Гингрич тръгна от 5% подкрепа в социологическите проучвания  през август и стигна до 25% към настоящия момент. 68-годишният докторант по история обаче далеч не е с безупречно минало. С два развода заради изневери зад гърба си Гингрич трудно може да бъде пример за подражение.

В качеството си на председател на Конгреса в средата на 90-те той оглави разследването срещу президента-демократ Бил Клинтън заради аферата „Моника Люински“. Заклеймяването на Клинтън изглеждаше напълно адекватно, но се оказа, че в същото време самият Гингрич е въртял любов със служителката в Камарата на представителите Калиста Бисек. През 2000 година републиканецът се ожени за с 23 години по-младата от него Бисек съвсем скоро след развода с втората си съпруга.

Извън сферата на прелюбодеянията (които очевидно са му слабост) Нют Гингрич съвсем наскоро са набърка и в скандал. От позицията на дипломиран историк кандидат-президентът нарече палестинците „измислен народ“ и „терористи“. И впоследствие подчерта: „Някой трябваше да има куража да каже истината“.

От Арабската лига веднага отвърнаха, че това е евтин опит за печелене на допълнителни гласове, "но тя е с цената на предателство по отношение на американските интереси чрез отричане на международното право и демократичните принципи".

Оказва се обаче, че именно крайните възгледи на Нют Гингрич му гарантират благоволението на силното лоби на закоравелите националисти в Републиканската партия. А това може и да се окаже решаващо, поне що се отнася до първичния вот. Защото много от „старите кучета“ не хранят особено топли чувства към магната и бивш губернатор на Масачузетс Мит Ромни, за когото консервативните принципи не са незаменимо верую.

Ромни, които се представи много силно в първичните избори през миналата кампания и беше изпреварен с малко от Джон Маккейн, започна тазгодишната борба като подчертан фаворит. Но като към готовността му за по-центристко управление прибавим и изповядваната мормонска религия, можем да се досетим защо не е особено долюбван от болшинството силно консервативни републиканци.

За умерените консерватори и Уолстрийт (предвид успешния му бизнес и разбирането на икономическите проблеми от първа ръка) Ромни е идеален опонент на Обама, но дали ще бъде допуснат до директна битка за Белия дом е трудно да се каже.

Имената на други двама кандидати за участие в президентските избори догодина правят впечатление от листата на републиканците. Губернаторът на Тексас Рик Пери например тръгна с гръмки обещания за нови работни места и фискална дисциплина, каквито в интерес на истината успя да създаде и наложи в своя щат. Пери се обяви и за поправка в конституцията за забрана на еднополовите бракове.

И в началото на септември достигна първата позиция в прогнозите на социолозите с 30 на сто подкрепа. Но дойдоха директните телевизионни дебати с останалите кандидати и там бившият военен рухна. Подобно на предшественика си на губернаторското място в Тексас (Джордж Буш) Пери нареди поредица от словесни гафове, като в ефир дори забрави наименованието на държавно ведомство, което беше обещал да елиминира, ако бъде избран.

Дамата в републиканската компания – Мишел Бахман, също не показа кой знае какво дар слово. Като виден активист на „Чаената партия“ Бахман много се доближава до образа на Сара Пейлин, залагайки най-вече на нападки срещу Обама и Демократическата партия и на изтъкване на майчинските грижи за 5 деца и 23 млади жени, които приютила в къщата си като приемна майка.

Работилата като данъчен служител силно религиозна евангелистка не се свени да изполва доста пиперлив език, особено що се отнася до въпроси като абортите, гей браковете и имиграцията. Бахман дори предложи решение на проблема с неспиращия приток на нелегални имигранти от Мексико – да се изгради стена по цялата граница между двете държави!

С оглед потенциалните си съперници за нов президентски мандат Барак Обама (поне на този етап) може да спи спокойно. Дори и наказателният вот на недоволното от икономическото бреме американско общество може да се окаже крайно недостатъчен за републиканците да се настанят в Белия дом. Защото гафовете се редят, а избирателите гледат.