Упълномощен да убива

Могат ли подкрепени от държавата политически убийства да бъдат окачествени като стратегически решения?

Могат ли въобще да бъдат оправдани? Правителствата не признават за тази практика, но иранските ядрени учени са съвсем наясно как се случват покушенията, които в американската терминология са наричани "целенасочени убийства", посочват от BBC по темата.

Преди 70 години екип от обучени във Великобритания професионални убийци е пратен на мисия да обезвреди един от най-жестоките лидери от Третия райх – управляващият Чехословакия Райнхард Хайдрих.

Операция "Човекоподобен" е подкрепена и от чехословашкото бунтовническо движение. Именно чехословашки доброволци преминават специални тренировки в Лондон и са спуснати с парашути обратно в родината си.

В таен британски архив от 1942-ра година пише: "Двамата агенти бяха обучени на всички известни на нас методи за убиване. Те са готови да извършат операцията независимо дали има възможност за последващо бягство“.

През май същата година мъжете атакуват Мерцедес-а на Хайдрих. Единият от нападателите успява да хвърли бомба, която разпръсква шрапнели. Нацисткият водач умира от раните, причинени от взрива.

Отмъщението е жестоко. В селцето Лидице, откъдето са двамата убийци, 173 мъже на възраст над 16 години са избити, всички жени са пратени в концлагери, децата са разгонени, а всички сгради са сринати със земята.
В тази връзка идва и въпросът – наистина ефективно ли е покушението, при положение, че е коствало толкова много невинни жертви?

Според Роберт Герварт, автор на биографията на Хайдрих, отговорът е ясен: "Със сигурност не си е струвало предвид нацисткия терор над местните жители в последващите месеци. А заместникът на Хайдрих в Прага е бил още по-безкомпромисен и жесток“. Неслучайно практиката с покушенията не е особено разпространена по време на войната.

Разбира се с едно изключение – има документирани планове за опитите на британското правителство да елиминира Адолф Хитлер.

Операция „Foxley“ е предвиждала използването на снайперист, който да убие Хитлер. Затова и са били събирани всички възможни подробности за местността около къщата на Фюрера в Берхтесгаден.

Планът обаче е отменен скоропостижно. От една страна шансовете за успех били оценени като нищожни, а от друга – водещи фактори в британското управление били категорични, че евентуален заместник на Хитлер със сигурност би бил по-рационален и по-ефективен във воденето на войната.

Опасенията за последствията от планирано политическо убийство винаги са били решаващ фактор при даването на зелена светлина за действие. Но привлекателността на покушенията като лесен и бърз изход за решаване на конфликти често грабва вниманието на световните лидери.

Така например се оказва, че по време на Суецката криза британският премиер Антъни Идън е крайно настоятелен за покушение срещу египетския президент  Гамал Абдел Насър. "Искам Насър мъртъв!“ са били буквалните думи на премиера по време на заседание на кабинета, спомня си един от тогавашните министри. От специалните служби дори са подготвяли план за покушение, но удобна възможност за удар така и не се открила.

Покрай популярността на романите и филмите за Джеймс Бонд широката общественост винаги е вярвала, че топ агентите от британското разузнаване MI6 са упълномощени да убиват. В интерес на истината обаче такова разрешение никога не е било давано. Или поне така твърди пред BBC шефът на звеното сър Джон Скарлет.

В същото време от британските национални архиви може да се разбере, че политическите убийства са били алтернатива за „Даунинг Стрийт“ по време на Студената война. През 1960-та година правителството е имало опасения, че премиерът на Конго Патрис Лумумба е прекалено близък със Съветския съюз.

И един от ръководните кадри във външното министерство предлага две опции. Първата е определена като "най-простия начин за отстраняване на Лумумба от политическата сцена", а именно чрез убийство. В подкрепа на изложеното предложение се посочва, че Лумумба не е лидер на движение, в което има потенциални заместници с неговите качества и влияние.

Отвъд океана също не таят топли чувства към африканския лидер. На среща на Националния съвет по сигурността президентът Айзенхауер казва, че иска Лумумба „елиминиран“, без да влиза в повече детайли.
ЦРУ изпраща свой агент в Конго, който носи отровна паста за зъби, предназначена за премиера. Акцията завършва с неуспех.  В крайна сметка Лумумба е убит, но не от британци и американци, а от отряд, подкрепен от белгийското правителство.

Разкритията за планирани покушения (сред които и това на Фидел Кастро) предизвикват яростна обществена реакция в Съединените щати през 70-те и президентът Джералд Форд се оказва принуден да забрани (поне) официално тази практика.

Във Великобритания обаче не се отказват. В края на 70-те външният министър Дейвид Оуен настоява за премахването на угандийския диктатор Иди Амин. От МI6 се възпротивяват на това намерение, но Оуен е категоричен, че бруталният лидер е извън всякакъв контрол и действията му не са част от наложен режим, а злодеяния на един, единствен човек.

"Покушението не е морален акт, но е по-малкото зло. Убийството на Амин ще спаси хиляди животи”, продължава да настоява външният министър. Все пак до операция за елиминирането на диктатора не се стига.
Що се отнася до тероризма, той доведе до разминаване на границите между война и мир, бойци и цивилни. От BBC посочват политиката на Израел, който се самоопределя като страна в постоянна война.

Под този претекст израелската тайна служба "Мосад" често извършва операции в чужбина като убийствата на палестински лидер в Дубай и на ирански ядрени учени в Техеран. Всичко в името на националната сигурност и борбата с терористите. 

След атаките от 11-ти септември, 2001-ва година Съединените щати също прилагат подобна практика, макар и да определят убийствата като "целенасочени", а не като покушения.

Защото забраната на президента Форд все още е в сила. Следвайки тази завъртяна терминология, лесно можем да си обясним защо главният прокурор Ерик Холдър категорично отказва да признае убийствата при бомбардировки в Пакистан и Йемен (страни, с които САЩ не са във война) за покушения. Дори елиминирането на Осама бин Ладен не е определяно от Вашингтон като покушение.

Правното оправдаване на "целенасочените" убийства идва от тълкуването на променения закон за защита на националната сигурност. По силата му държавата има право да се защити от непосредствена заплаха. Това включва и елиминиране на хора, планиращи атаки, дори и да не се знае кога могат да бъдат извършени въпросните предполагаеми атаки.

При наличието на подобно тълкувание на закона, има опасения, че подобни „целенасочени” убийства могат да се превърнат в широко разпространена практика. Ако Съединените щати могат да убиват свои врагове в Йемен, защо Русия да не прави същото в Лондон? Какъвто се предполага, че е случаят с отровения Александър Литвиненко.

Тенденцията е доста тревожна и вече предизвиква сериозни притеснения у международната общност, констатира BBC.