Иде ли краят на американската хегемония?

Великите сили Франция и Великобритания абдикираха покрай кризата около Суецкия канал. Днес, близо 60 години по-късно, нещо подобно се случва с Америка. Нейният заник е обаче обратим - ако престане да се прави на Европа, пише Дойче веле.

Обикновено на един по-късен етап узнаваме в кой точно момент дадена Велика сила е абдикирала. Така например за бившите колониални сили Франция и Великобритания този момент дойде с кризата около Суецкия канал през 1956 година.

Тогавашният египетски диктатор Насър национализира Суецкия канал и откъсна Европа от петрола в Персийския залив. Впоследствие Франция и Великобритания се съюзиха с Израел в опит да си възвърнат канала и правото на свободно преминаване през него.

Но когато Насър беше победен с военни средства, в играта се намеси Вашингтон: САЩ заявиха, че нямат намерение да крепят британското и френското колониално господство в света и заплашиха Лондон, че ще започнат да разпродават американските резерви в британски лири, което би съсипало британската икономика. Лондон и Париж набързо подвиха опашки, с което на практика се сбогуваха с ролята си на Велики сили в световната политика.

Двата пътя

Нещо подобно се случва в момента с Америка. Когато преди 10 години САЩ нахлуха в Ирак, мнозина експерти видяха в това символ на американската хегемония в световен план - един вид доказателство, че никой глобален играч не е в състояние да оспори доминиращата роля на Америка в света. Днес същият този свят е различен, а САЩ са страна в упадък. И май все повече наближава онзи съдбовен момент, в който Вашингтон ще трябва да предаде щафетата на Пекин - същата тази щафета, която навремето беше поел от Лондон.

Все още Америка е безспорно най-могъщата сила в света - тя е държавата, която може да си позволи да изпраща свои войски във всички точки на света. Китай все още не разполага нито с военния потенциал, нито с политическия манталитет да изземе тази функция от Америка. Ще рече, че още известно време САЩ ще бъдат водещата глобална сила.

Включително поради това е много важно кой ще ръководи страната в бъдеще и с какви концепции. От тази гледна точка изборите на 6 ноември ще бъдат сблъсък между две твърде различни визии за бъдещето на Америка: дали тя да се "европеизира" допълнително, както се случва в мандата на Барак Обама, при това в момент, когато европейският модел показва всичките си недостатъци? Или да се подложи на лечение чрез драстично съкращаване на държавните разходи и връщане към традиционните американски ценности като лична отговорност, динамика и индивидуализъм, каквото предлага републиканският кандидат Мит Ромни?

По отношение на държавните разходи Америка при Барак Обама е поела по същия онзи грешен път, който доведе редица страни в Европа до държавен банкрут. Ако през 1962 г. Америка е заделяла едва 14% за т. нар. entitlement programs, т.е. за социални нужди, то днес това перо съставлява 47 процента от държавния бюджет, а през 2030 г. се очаква да достигне цели 61 на сто. "Социалните разходи отклоняват средства, които се инвестират в бъдещето на децата ни и в инфраструктурата ни. Това обаче ни води към банкрут", написа по този повод "Ню Йорк таймс". С което описа точно онзи път, по който Европа отдавна върви.

Най-важният проблем на Америка

Ако продължи по пътя на своето "европеизиране", Америка би станала още по-нединамична, още по-скептична в икономически план и още по-неамбициозна в политически смисъл.

Сигурността в Европа през последните десетилетия се крепеше именно на факта, че Америка не приличаше на Европа. А благосъстоянието на европейците бе гарантирано от това, че американците бяха разпънали над Европа един много скъп спасителен чадър, който самите те плащаха. С парите, които пестяха от военни разходи, европейците успяха да си изградят едни социални държави, каквито до този момент светът не познаваше. И макар Европа да дава смешно малко пари, за да защитава с военни средства своето благосъстояние, европейският модел е на изчерпване. В интерес на цяла Европа е Америка да не допуска голямата европейска грешка - в противен случай залезът на целия Западен свят е необратим.

Допреди няколко седмици и двамата основни претенденти за президентския пост в САЩ сякаш игнорираха може би най-важния проблем на Америка - бюджетния дефицит. Това се промени с номинирането на Пол Райън за подгласник на републиканеца Мит Ромни. Райън е един от малкото американски конгресмени, които наистина искат да променят нещо в американския дефицит, за да подготвят по-добре страната си за предизвикателствата на бъдещето. Но и бъдещето на Европа зависи от това доколко Америка ще успее да се върне към традициите си, т.е. да престане да се прави на Европа. Защото само една икономически силна и фискално здрава Америка е в състояние да изпълнява ролята и да понася огромните разходи на една глобална световна сила.