Пол Райън прие номинацията на Републиканската партия за вицепрезидент

Американският конгресмен Пол Райън прие номинацията за вицепрезидент на Републиканската партия на предстоящите избори, предаде Асошиейтед прес.

Райън каза пред делегатите на конгреса на Републиканската партия, че заедно с Мит Ромни ще застанат на страната на хората, които създават работни места чрез данъчна прозрачност и регулаторна реформа. Райън повдигна въпроса как ще изглеждат следващите 4 години без промяна в лидерството. По думите му първите сигнали за проблем при администрацията на Барак Обама са се появили с пакета от икономически стимули, който създал повече дългове, а не подобрил икономиката.

"Настоящата администрация направи своя избор, а ние с Мит Ромни - нашия. Преди числата и стремителността да ни погълнат, ние ще решим икономическите проблеми на тази страна", каза той, визирайки кандидат-президента на републиканците.

Вестник "Вашингтон пост" определя номинирането на Пол Райън за кандидат на републиканците за вицепрезидент като голям риск за Ромни заради факта, че 42-годишният конгресмен от щата Уисконсин е автор на спорен проектобюджет, който предвижда дълбоко реформиране на федералната здравна програма Медикеър - тема, по която демократите често взимат връх над републиканците.

Номинацията на Райън освен това ще засили натиска върху кандидатпрезидентската двойка на републиканците да обяви и защити своята визия за икономиката, а не просто да подклажда недоволството и разочарованието на избирателите от президента демократ Барак Обама, отбелязва американският ежедневник. В речта, с която прие номинацията на партията за вицепрезидент, конгресменът от Уисконсин обаче се придържаше към общи теми и не каза конкретни подробности, отчита изданието.

Пол Райън е първият представител на поколението Екс (поколението, родено след края на бейби бума след Втората световна война), номиниран за кандидатпрезидентска двойка в Съединените щати, отбелязва "Вашингтон пост". Той изрази в Тампа безпокойството на представителите на своето поколение, че програмите за социално и здравно осигуряване не може да бъдат поддържани в сегашния си вид достатъчно дълго време, за да може те да получат необходимите грижи, след като се пенсионират.