Външната политика на САЩ страда по време на избори

Продължителната предизборна кампания за Белия дом показва защо САЩ се затрудняват толкова много да следват разумна външна политика в безпрецедентно сложния свят. Да се говори за външна политика в разгара на избори събужда неустоимото изкушение да се предлагат опростени лекове за сложни външни предизвикателства, пише Збигнев Бжежински във "Файненшъл таймс".

Това обяснява прибързаните публични декларации, че сирийският президент Башар Асад трябва да си иде, дори и преди да бъде формулирана реалистична американска политика за постигането на тази цел.

Това обяснява и безразличието пред пламенните молби на израелския премиер Бенямин Нетаняху за ултиматум към Иран и многократните повторения за евентуална употреба на американска военна сила, без да се обмислят добре потенциалните регионални и дори глобални последствия.

Това обяснява също обещанието на републиканския кандидат-президент Мит Ромни, че в първия ден от президентството си – без предварителни преговори - ще предприеме наказателни мерки срещу валутните манипулации на Китай независимо от вероятните ответни мерки.

Уви, подобна външна политика - извлечена от политически целесъобразни и краткотрайни обещания - рискува да задейства динамика, която в крайна сметка ще доведе до международен хаос.

Особено идеята, че САЩ могат по някакъв начин да гарантират бъдещето на Израел, като наложат нов ред в Близкия изток – чрез мощен износ на "демокрация" в Сирия и Иран, е опасен блян.

Доминиращите позиции на САЩ в Близкия изток от 1945 г. насам бързо западат на фона на вълненията, погълнали региона.

Повечето от преобладаващите граници, които датират от англо-френските диктати след Първата световна война и паралелното разпадане на Османската империя, са нестабилни. Дори водещите страни в региона, особено Иран и Турция, са уязвими за вътрешни етнически и религиозни вълнения.

В тази взривоопасна среда американска намеса в Сирия или военен удар по Иран от Израел или САЩ най-вероятно ще предизвикат регионална експлозия. Ирак все още преживява разединяващите последици от американската военна инвазия. Той е на ръба на разрушително сунитско-шиитско насилие. За Сирия и Иран ще е лесно да го разпалят. Ливан и Йордания също са уязвими.

Експлозивна криза в региона ще има последствия и другаде.

Неизбежното покачване на цената на петрола - предизвикано от повишените застрахователни цени, дори ако Ормузкият проток е държан отворен със сила от американските ВМС - ще хвърли в безпорядък финансовото възстановяване на Европа. Различията между европейските държави ще се задълбочат. Великобритания ще бъде изкушена да се разграничи от европейските си съюзници.

Русия няма да има основания да се съобразява с Америка. Тя ще се чувства свободна да окаже натиск на европейците да уважават геополитическите й аспирации в Украйна и дори Грузия в замяна на някои отстъпки относно цените на енергийния й износ.

Мотивирана от антиамериканските предубеждения на Владимир Путин, тя ще търси по-тясно стратегическо сътрудничество с Китай. Един Китай, който вече е подразнен от склонността на Америка да се насочи към Азия във военно измерение, и засегнат от заплахите, чути в американската предизборна кампания, може да не е безразличен към такива егоистични руски изкушения.

С разгръщане на президентската кампания Израел изпуска възможността да се превърне в приемана и трайна част от Близкия изток заради решимостта си да колонизира по-голямата част от Западния бряг. Въпреки това истинско партньорство с жизнена палестинска държава може да създаде център за технологически и финансови иновации, подобен на Сингапур в Югоизточна Азия. То може да доведе също до по-тясно сътрудничество с Египет, който като цяло не гори от желание да бъде замесван в междурелигиозни арабски конфликти.

Сериозен и подробен анализ на политиката ще има едва след изборите на 6 ноември, след като политическата треска отмине.

Независимо дали Барак Обама или Мит Ромни спечели изборите, следващият американски президент трябва бързо да се заеме с предизвикателствата във външната политика, които за съжаление бяха пренебрегнати в тази предизборна кампания.

Подробен преглед трябва да доведе до четири своевременни решения на САЩ.

Първо, по въпроса за Сирия да се ангажират Русия и Китай да подкрепят примирие с мандат и мониторинг на международната общност като охлаждаща страстите фаза преди избори под международно наблюдение.

Второ, при липсата на споразумение по иранския ядрен въпрос да се продължи със затягането на санкциите и да се обещае публично, че САЩ ще отвърнат на всяка заплаха от Техеран към която и да е близкоизточна страна, включително Израел, по същия начин, по който щяха да отвърнат на съветска заплаха към съюзниците си по време на Студената война.

Трето, да се осигури силна и ясна подкрепа за по-обединена в политически план Европа чрез осъвременена обща Атлантическа харта.

Четвърто, САЩ да започнат стратегически диалог на високо ниво с новото китайско ръководство, за да се систематизират фундаменталните интереси на двете страни и да се избегне повтаряне на трагичните войни в Европа през 20 век.
 

(БТА)