Кой е Си Цзинпин – човекът, който поема кормилото на Китай?

Първият пленум на 18-ия Централен комитет на Китайската компартия (ККП), състоял се днес в Дома на народните събрания на площад Тянанмън, избра за нов генерален секретар на ЦК на ККП Си Цзинпин. По решение на пленума той стана и председател на Военния съвет на ЦК на ККП, пише ИТАР-ТАСС.

Кой всъщност е новият китайски лидер, комуто предстои през близките 10 години да оглавява страната с население от 1,3 милиарда души и да решава цял комплекс трудни въпроси, оставени в наследство от "четвъртото поколение" ръководители начело с Ху Цзинтао?

Предположенията, че Си Цзинпин ще поеме кормилото на една от най-големите политически партии в света, датират вече доста отдавна. Експертите го споменават като сериозен кандидат за поста от октомври 2010 г., когато бе избран за заместник-председател на Военния съвет на ЦК на ККП. Създадената тук традиция за приемственост във властта прави това назначение задължително стъпало преди заемането на висшите партийни и държавни постове.

Като говорим за традиции, основите на действащата днес система за предаване на властта бяха положени с идването на власт на "второто поколение" ръководители начело с архитекта на китайските реформи Дън Сяопин. След него генералните секретари на ЦК на ККП, председателите на КНР и премиерите бяха избирани за по 10 години. Съответно Си Цзинпин като водач на "петото поколение" лидери ще управлява Китай до 2023 г.

Новият генерален секретар е роден през 1953 г. в провинция Шанси в семейството на Си Чжунсюн - изтъкнат революционер, един от бащите основатели на китайската компартия. Така бъдещият лидер на Китай се нарежда сред "избраниците" още от люлката.

Децата на партийните номенклатурчици от второто поколение днес са наричани "принцове", престолонаследници. Този факт от биографията му не е последен по значение: донякъде се очаква да отвори пред бъдещия ръководител вратите към висшите партийни коридори на властта. Преди да изкачи върха обаче, Си Цзинпин ще
трябва да измине дълъг път по всички стъпала на кариерната стълбица - от самите низини, и да смени ред най-различни длъжности в много региони на страната.

Си Цзинпин не се радва на безоблачно детство. Започнал да учи в елитно училище за деца на партийни водачи в Пекин, впоследствие се налага да завърши средното си образование в селскостопанска комуна, в изостаналата провинция Шенси. За него това е първото "училище на живота", където търпи лишения наред с трудовия народ. По принцип този момент от живота му не буди учудване. Подобна съдба имат мнозина негови връстници, пращани в най-затънтени кътчета на страната заедно с репресираните си родители.

Такъв е и случаят на Си Цзинпин, чийто баща се осмелява да критикува Мао Цзедун заради провалената политика на "Големия скок", изправил страната на ръба на икономическа катастрофа.

Затова през 1962 г. лепват на Си Чжунсюн етикетите "контрареволюционер", "заговорник" и го репресират, въпреки че тогава е вицепремиер на Държавния съвет на КНР. Съдбата обаче се показва благосклонна към неговия син - независимо от "греховете на баща си" той успява да се възползва през 70-те г. от смекчаването на репресиите, свързани с "културната революция": влиза в редиците на ККП и дори започва да следва в химикотехнологичния факултет на престижния университет Цинхуа, алма матер на мнозина китайски ръководители.

Черните дни за семейството му приключват през 1978 г., когато Си Чжунсюн е напълно реабилитиран, когато властта в Китай се поема от реформаторите начело с Дън Сяопин. И не само реабилитиран - назначен е за губернатор на южната провинция Гуандун, избрана за опитно поле за много експерименти в началната фаза от политиката на реформи и откритост.

Реабилитирането на баща му естествено отваря перспективи и пред Си младши, който използва връзки и започва кариерата си в секретариата на канцеларията на Държавния съвет и в канцеларията на Централния военен съвет на КНР.

За младия Си Цзинпин това е добър старт: на сянка под бащиното крило, на държавна служба в Пекин. Скоро обаче той решава да си опита силите в провинцията - след време проличава, че си е струвало. Та нали пътят към върховете на властта в Китай е достъпен, само ако изминеш всички стъпала в партийната работа. Още през 1983 г. Си Цзинпин става секретар на партийния комитет на околия Чжъндин в провинция Хъбей. Длъжността не е висока, районът - отдалечен и замрял, но за година работа на новия си пост той успява видимо да повиши икономическите му показатели и да увеличи притока на средства в бюджета, развивайки местния туристически потенциал.

Старанията му не отиват нахалост - следва назначение за заместник-кмет на град Сямън в крайморската провинция Фуцзиан, където се осъществява на практика китайското икономическо чудо.

Тъкмо там Си Цзинпин започва според наблюдатели да трупа опит в провеждането на икономически реформи. И работи на различни длъжности в провинция Фуцзиан до 2002 г. Така се запознава от личен опит с всички тънкости, съпровождащи реализирането на политиката за реформи и откритост в източната провинция, нареждана днес сред най-развитите в икономически план. От 2002 до 2007 г. бъдещият китайски лидер работи в съседната провинция Чжъцзян, където също участва активно в икономическото развитие на региона.

Повратен момент в политическата му кариера идва с назначаването за секретар на партийния комитет в Шанхай през 2007 г. Там Си Цзинпин се сблъсква с множество проблеми, наследени от предшественика му Чън Лянюй, свален от всички постове за сериозни дисциплинарни нарушения и незаконни финансови операции. Си доказва в Шанхай, че има здрав характер и е верен на партията; през октомври същата година изненадващо за мнозина влиза в "светая светих" на партийния апарат - Постоянния комитет на Политбюрото на ЦК на ККП, като един от деветимата му членове. През 2008 г. е назначен за заместник-председател на КНР.

Точно тогава започва да се говори, че Си Цзинпин може би е най-вероятният приемник на Ху Цзинтао. Убеждение, което крепне с все по-честите му публични изяви, визити в чужбина и срещи с чуждестранни лидери. Си Цзинпин прави посещения и в Русия, където разговаря с Дмитрий Медведев и Владимир Путин. Тогава се установяват първите лични контакти на бъдещия китайски лидер с руското ръководство. Той се среща с руски лидери и в Китай по време на двустранни прояви и различни международни форуми. Затова политическият елит в Русия вече го познава доста добре.

Проследявайки пътя на Си Цзинпин към върха, трябва да отбележим, че е натоварен да наблюдава и редица проекти от голямо значение за Китай като подготовката за олимпиадата в Пекин през 2008 г. и световното изложение "Експо-2010" в Шанхай. Така изглежда накратко политическият възход на новия китайски лидер.

Наблюдатели и експерти изтъкват, че Си Цзинпин идва на власт като лидер, напълно зрял според китайските критерии, с натрупан вече солиден опит и оформен политически светоглед. Говори сдържано, показва се учтив пред своите събеседници, знае как да ги предразположи, никога не губи самообладание и се държи достойно при публични изяви, не си позволява остри реплики.

Си Цзинпин поема властта в преломен момент от развитието на Китай. Оглавил "петото поколение" китайски ръководители, той фактически застава "на кормилото" на партия, изправена пред сериозни изпитания. Защото наследява от Ху Цзинтао и екипа му сериозни проблеми, най-вече в социално-икономическата сфера, които ще трябва да решава вече новото ръководство.

Не е излишно да посочим, че Си Цзинпин израства като политик в източните крайморски провинции и светогледът му е сформиран на фона на мощния стопански подем в този регион, тласък за който дава политиката на реформи и откритост. Трудно бихме прогнозирали какво точно ще прави новият лидер, за да осигури процъфтяване и развитие на икономиката в страната. При все това ще предположим, че ненапразно е събирал опит, работейки в най-напредналите източни провинции на Китай, и че умело ще използва този опит на новия си пост.
 

(БТА)