Мечтата за Велика Албания все още е жива

На 28 ноември 1912 година Албания обявява независимост. При основаването на държавата много албанци останаха извън нея – преди всичко в Косово. Оттогава досега е жива идеята за обединяване на „всички албанци в една държава“, пише Дойче веле.

Мечтата за обединяване на Косово и Албания придоби нов размах след обявяването на независимост на Косово през февруари 2008 г. Националистическото движение „Самоопределение“ е представено в косовския парламент като трета политическа сила. „Националното обединение на Косово и Албания е неоспоримо право на албанците, защото в историята те са били несправедливо разделени“, аргументира се Глаук Конуфца, един от водещите политици на „Самоопределение“, като се позовава на 100-годишната история на албанската независимост. Неговата партия се стреми към референдум за обединяване, но досега предложенията й нямат успех в косовския парламент.

Движението „Самоопределение“ обаче в никакъв случай не е самичко в тези планове. В Албания сходни цели си е поставила партията „Червено-черен алианс“, основана през 2012 г.

Същевременно в останалите области в съседните държави, в които живеят албанци, като Македония, Черна гора и Южна Сърбия, има националистически групи, които приемат албанското знаме с черния двуглав орел на червена основа като свое национално знаме и желаят по-скоро да се присъединят към истинската си родина.

Основаване на държавата

Още самото основаване на Албания е под знака на подялба на областите, населени с албанци. Когато преди 100 години силите победителки в Балканската война – Сърбия, България, Гърция и Черна гора, започнаха подялба на териториите, завоювани от Османската империя, на 28 ноември 1912 г. в пристанищния град Вльора провъзгласиха независима държава. Това беше правилният момент за подобно нещо, обяснява историкът Оливер Шмит. „Провъзгласяването на независимостта на Албания не беше резултат от дълго планиране на албанското национално движение“, казва той.

Разпадането на османската власт и фактът, че сръбските, черногорските и гръцките военни сили много бързо проникнаха в населените с албанци области, „принудиха тогавашните велики сили  и по-специално Австро-Унгария и Италия да действат“, обяснява Шмит. Те бяха разтревожени, „че Сърбия, близък съюзник на Русия, би могла да разшири територията си чак до Адриатическо море и с това би могъл да бъде нарушен балансът на силите в региона“, казва историкът.

Великите сили признаха Албания в сегашните й граници на Лондонската конференция през 1913 г. Така повече от половината албанци останаха извън албанската държава, повечето от тях в границите на Югославия: в Косово, Македония, Южна Сърбия и Черна гора.

Мечтата за Велика Албания

В Косово, където мнозинството от населението са албанци, имаше многократни опити  за придобиване на статут на република в бивша Югославия. Но дори и когато в края на 90-те години на миналия век Югославия вече се беше разпаднала, албанците успяха чрез война да извоюват независимост от Сърбия. С провъзгласяването на независимост през 2008 г. косовските албанци основаха най-младата засега държава в Европа.

Сега има две албански държави и много региони в съседните страни, в които албанците са мнозинство и националистите мечтаят за обща държава на всички албанци, тъй като техният национален проект все още не е приключил. Особено в Македония и в Южна Сърбия винаги се появява напрежение между различните етнически групи и от време на време и инциденти с насилие.

Всички албанци – в ЕС

Историкът Оливер Шмит с оптимизъм подчертава, че въпреки емоционалните дебати досега няма никакви конкретни планове за създаване на такава нова държава.

„Дебат, който да удовлетворява интелектуалните претенции и да държи сметка за конституционни-правните аспекти, досега не е воден“, казва Шмит. Тъй като промяна на границите в региона може да предизвика цяла поредица от събития, които няма да могат да се контролират – бурето с барут Балканите може отново да експлодира.

Затова е толкова важно официално „нито в Албания, нито извън нея да съществуват планове за някакъв дневен ред за Велика Албания“, казва Ветон Лятифи, професор по международно право от Македония. Съзнанието за принадлежност към етническата група съществува и това може да се види във факта, че юбилейната годишнина от създаването на албанската държава се празнува не само в Албания, но и навсякъде, където живеят албанци.

„Официално обаче има само един дневен ред: интеграция на Балканите в ЕС“, казва Ветон Лятифи. Затова със силно единство най-влиятелните албански политици в региона изтъкват, че само чрез интеграцията на всички балкански страни в ЕС ще бъде осъществена мечтата за живот на всички албанци в една държава, заключава Дойче веле в македонската си емисия.