Испания пропищя от корупцията. Но може ли някой да я спре?

“¡Basta!” („Стига!“). Това заглавие от каталунския вестник „Ел Периодико“ във връзка с поредния корупционен скандал във властта в Испания е достатъчно красноречиво. А когато вестник от противоположния край на политическия спектър като монархическия „ABC“ излезе с изречение „Испанците казват „стига“!“ на първата си страница, вече спокойно може да се каже, че на жителите на иберийската страна наистина им е писнало от раздаване на крупни суми под масата.

И то в момент, когато се налагат драстични съкращения в бюджета и държавните разходи.

От сп. Time изтъкват, че в Испания дълги години подкупите са били приемани като нещо нормално, като начин да се прави бизнес. Сега обаче изглежда е време да се направи нещо съществено в борбата с корупцията.

В последния скандал отпреди десетина дни швейцарските власти разкриха, че са открили авоари в размер на 22 милиона евро на името на бившия ковчежник на управляващата Народна партия Луис Барсенас.

Барсенас беше назначен на позицията в дясноцентристката партия през 2008-ма година от самия й лидер и настоящ премиер Мариано Рахой. Само година след това Барсенас беше принуден да подаде оставка заради предполагаемо участие в корупционна схема. Вината му не беше доказана, но и оправданието за наличието на огромни суми пари в личните му сметки беше меко казано странно. „Пазя парите на инвеститори“, обяви Барсенас.

По-интересно става, когато излизат подозрения, че бившият ковчежник всъщност не прибирал парите само за себе си. Бившият депутат Хорхе Триас посочи пред водещия испански вестник „Ел Паис“, че Барсенас и други партийни дейци редовно раздавали на висшестоящи свои съпартийци пликове с пари, често пълни с по над 10 хиляди евро.

Разкритията не спират дотук. Според вестник „Ел Мундо“ пликовете били получавани срещу разписка, т.е. по документация „подпомаганите“ политици лесно могат да бъдат идентифицирани.

Барсенас твърди, че милионите в швейцарски банки, които дълги години укривал от испанските данъчни служби, вече са регистрирани в Испания. Но за отбелязване е фактът, че налозите са само върху половината сума, защото политикът се е възползвал от новия закон за фискалната амнистия – закон, който естествено е гласуван от абсолютното мнозинство на Народната партия в парламента.

Разбира се, управляващите не са единствените, замесени в скандали с корупция. Зетят на крал Хуан Карлос е разследван за точене на пари през благотворителна фондация. Подозренията срещу бившия състезател по хандбал Инаки Урдангарин са, че подписвал фалшиви договори за спортни прояви и туризъм.

В Андалусия местната власт в лицето на социалистите пренасочвала средства от общинските сметки за раздаване на огромни бонуси при пенсиониране на служители. Съдът в Мадрид разглежда случай с председателя на регионалното правителство, който призна, че луксозен апартамент в Марбея на стойност 770 хиляди евро всъщност е негов, а не както твърдеше доскоро – на офшорна компания.

„Тайм“ изтъква, че бумът на пазара с недвижими имоти, предхождащ кризата в Испания, реално е дал благодатна почва за корупцията. Милиони евро са отишли в джобовете на политиците в замяна на преференциални условия за строежи, разрешителни и т.н. През 2006-та година цялата общинска власт в Марбея беше заменена заради участие в подобна схема. Разследването по този случай продължава.

Според професора по политически науки Виктор Лапуенте причината за огромния проблем с корупция е липсата на отчетливо разграничаване между политическата класа и публичната администрация. „Това ни е наследство от управлението на Франко“, посочва Лапуенте и допълва: „Нашите държавни служители се превръщат в политици, а политиците – в държавни служители“. Тъй като назначенията стават след избори, кандидатите неизбежно са „вързани“ с някоя партия. И съответно дължат услуги.

Изборният процес в Испания е свързан с вот за една от двете водещи партии, макар да има и редица малки. Този двупартиен модел съвсем естествено води до липса на избор на отделни кандидати – испанците гласуват за листи, не за личности.

А когато се гласува за кмет, да речем, пак всичко опира до партийната принадлежност. Така се стигна до ситуация като на отминалите общински избори, когато 69 от кандидатите за кметове всъщност с криминално досие и подвеждани под съдебна отговорност за корупция. Но цели 40 от тях печелят кметските места.

Към момента в Испания има над 300 активни участници в политическия живот, които са с присъди за корупция. „Хората са склонни да гласуват за корумпирани политици, защото най-често те са тези, които вършат „видима“ работа. Строят пътища, железопътни линии и т.н.“, коментира Мануел Вилориа, виден активист в борбата с корупцията в Испания. “Единствената причина тези политици да не получат подкрепа на следващите избори е ако спрат да вършат тези неща. А не корупцията“, убеден е Вилориа.

Обществото обаче започва постепенно да надига глас. Скорошно проучване показва, че за испанците корупцията е 4-ият най-голям проблем на страната – веднага след безработицата и икономическите проблеми.
„Да, хората негодуват срещу раздаването на пликове с пари за политиците в тези тежки времена. Но в същото време го има и усещането, че няма кой знае какво да се направи за решаването на проблема“, изтъква Вилориа.

И думите му получават потвърждение ежедневно. В редица анкети испанците настояват за незабавни крути мерки за ограничаване на корупцията. Но властимащите не се трогват особено. Речи, обещания и малко конкретни действия.

Подготвяният закон за пълна прозрачност на документацията на властта на всички нива все още е далеч от приемане. Стана ясно обаче, че когато и да бъде приет за кралското семейство този закон няма да важи. По всяка вероятност същата привилегия ще имат и политическите партии...