Защо папите си сменят имената?

"Как искате да се казвате?" - този тържествен въпрос се задава от векове на новоизбрания папа от кардинала, доайен на конклава, малко след като изборът му е одобрен. Междувременно се изготвя и протокол за процедурата по избора на новия папа и за името, което той ще носи.

Името, под което всеки нов папа ще ръководи Римокатолическата църква, е плод на неговия личен и субективен 
избор. Никаква външна или висша власт не може да го съветва или да одобрява избора му. Така че спокойно биха могли да съществуват папи като Юбю Тринадесети, Сталин Втори или Кевин Двадесет и Четвърти, казват на шега представители на конгрегацията на френските епископи. Но в действителност новият папа много често се съобразява с традициите и обичаите, наложени от неговите предшественици, и приема име, носено поне веднъж от друг. Това е име на папа или на светец по принцип. Но папата може да избере да отдаде почит чрез името си и на черква, в която е служил, или пък на роднина.

Ако първоначално промяната на името се е дължала на желанието да се избегне носенето на име на езически бог или император, то първият документиран случай в тази насока е този на Меркурий през 533 г.. Тогава той приема името Йоан Втори.

През 955 г. Октавий става папа Йоан Дванадесети. С течение на времето приемането на ново име вече придобива символичен смисъл. Приемайки папската мисия, папата вече не е същият човек. Неговото име трябва следователно да се промени, за да се придаде допълнително значение на встъпването му начело на Римокатолическата църква. Тази символика е отражение на Стария завет, както и на Новия завет, където промените на имената са признак на духовен прелом и на избор, направен от Бога. Така например Аврам стана Абрахам, Яков става Израел, Симон става Петър, а Саул става Павел.

От 996 г. само двама папи са запазили оригиналното си име. Това са Адриан Флоренсзон Дедал, който става папа Адриан Шести през 1522 г., и Марчело Червини, който става папа Марцел Втори през 1555 г. Йоан-Павел Първи внесе нов елемент през 1978 г., като прие за първи път двойно име. Така отдаде почит на Павел Шести и на Йоан Двадесет и Трети. Друг папа пък избра за име съкратения вариант на фамилията си. Това е кардинал Пиколомини, превърнал се в папа Пий Втори през 1405 г. Разбира се Пий Първи е имало, но неговото властване е било толкова далечно, колкото и кратко (само за 15 години някъде около 140-155 г.) и не е оставило почти никакви спомени за славни дела, та да се превърне името му в източник на вдъхновение.

Често пъти изборът на име означава да се приеме името на предшественик, към когото новият папа иска да изрази признателност или възхищение. Този обичай е толкова разпространен, че го наричат пиетет.

Колкото до Бенедикт Шестнадесети, той самият заяви, че неговото име е отдаване на почит на Свети Бенедикт Нурсийски и на папа Бенедикт Петнадесети, който е призовавал за мир по време на Първата световна война.
В списъка на папските имена, в който фигурират 265 папи, от Петър до Бенедикт Шестнадесети, са рядкост сложните за произнасяне имена или имената със странно звучене. Според познавачи това е така, защото името на папата трябва да може да бъде лесно разчетено и произнасяно от хората от целия свят.

Според мълвата Карол Войтила, превърнал се в папа Йоан Павел Втори, е искал името Станислас Първи в знак на почит към светеца, защитник на Полша, но кардиналите са го разубедили, защото това име е било чуждо на традициите, съблюдавани при приемането на папски имена.

Ако приемникът на Бенедикт Шестнадесети избере име, което не фигурира в историческия списък, то трябва да бъде последвано от определението Първи. Тази номерация се появява през 8 век с Григорий Трети /731 г. - 741 г./, за да опрости прекалено обърканата система, налагаща по онова време добавянето на определението "младши" и "втори младши". Тези определения, възприети през 6 век, не са били достатъчни, за да се направи разграничение в бързо нарастващия списък с папски имена.

(БТА)