Протоколът от Киото влиза в сила на 16 февруари 2005 г.

Влизането в сила на Протокола от Киото означава, че тридесет индустриализирани държави ще бъдат задължени да изпълнят количествените си цели за редуциране или лимитиране на своите емисии от парникови газове. Международната търговия с емисии ще стане реалност, създавайки нов пазар с нова стока – въглероден диоксид.

До този момент само четири от развитите индустриализирани държави не са ратифицирали Протокола: Австралия, Лихтенщайн, Монако и Съединените щати.

Протоколът от Киото въвежда три механизма, които предоставят възможност за гъвкавост при изпълнение на задълженията на страните. Два от механизмите са от значение за България - “Съвместно изпълнение” и “Международна търговия с емисии”. България има значителен опит в прилагането на механизма “съвместно изпълнение” на Протокола от Киото: изградена институционална структура, процедури и критерии, което класира страната като най-привлекателна за инвестиции в проекти “съвместно изпълнение” (оценка на Пойнт Карбон – агенция за независими анализи). В резултат на работата на страната са подписани единадесет договора за покупка на редуцирани емисии посредством механизма “съвместно изпълнение”.

Относно другия механизъм на Протокола от Киото – “Международна търговия с емисии”, българското правителство в момента проучва възможностите за разпределение на приходите от международна търговия с емисии за въвеждане на Схема за зелени инвестиции в страната. Механизмът позволява държави, които са изпълнили своите задължения по Протокола и имат свободни количества емисии, да ги продадат на държави, които имат високи задължения за намаляване на емисиите на парникови газове и изпитват затруднения да изпълнят задължението си с мерки в собствените си страни. Прогнозите за България сочат, че страната разполага с 40 до 50 милиона тона свободни количества емисии на година и част от тях могат да бъдат продадени.