Когато имигрантите не се "американизират"

Съумяват ли Съединените щати “да американизират” имигрантите, както обикновено се случва през годините? Търсенето на отговорите на този въпрос стана особено актуално в дните след бомбените взривове на Бостънския маратон.

Според сп. “Тайм” клишето, че братята Царнаеви са били “разкъсвани между два свята”, може да се приеме. В същото време по-големият брат Тамерлан активно отрича американския начин на живот, въпреки че живее там в продължение на години.

Той няма американски приятели. И не се свени да критикува остро американските мюсюлмани, че празнуват Деня на благодарността и Деня на независимостта (4-ти юли). Накратко може да бъде определен като “лош имигрант”, изтъкват от “Тайм”.

И веднага последваха разнопосочни реакции. Сенатори като Ранд Пол и Чък Грасли побързаха да поискат незабавно спиране на задействаните либерални реформи в имиграционната система.

Редица видни политолози пък изразиха мнение, че се забелязва намаляваща патриотичност по отношение на Съединените щати у имигрантите. Общият извод е, че Вашингтон трябва да предприеме мерки за асимилиране на търсещите препитание в страната чужденци, да ги предразположи да се откажат от привързаността си към родината и да бъдат лоялни на американската държава и нейната ценностна система.

Това виждане, разбира се, среща и доста критики. От “Тайм” изтъкват, че като цяло имигрантите се установяват не по-бавно и по-лошо в сравнение с минали години. Интеграцията на второто поколение испаноговорящи и азиатски имигрантски семейства е ясно доказателство.

Тяхната гордост като американски граждани и самоопределянето им като неизменна част от американското общество са сходни с тези, демонстрирани от второто поколение италиански и еврейски имигранти през миналия век.

Не може да се отрече, че има млади гневни представители на всяка от имигрантските общности, които не могат да се нагодят към установените културни порядки – особено, когато става въпрос за такива, които са били травматизирани от военни конфликти в родините си и са се самоотчуждили след пристигането в САЩ. Но гневни, недоволни младежи има не само в имигрантските общности. Жескоките изблици на насилие в Санди Хук, Аурора и Оклахома потвърждават това.

В крайна сметка нагаждането към американската култура и начин на живот става все по-комплексно с годините. Защото самата американска култура е много по-разнообразна и хибридизирана. И за имигрантите просто е необходимо повече време, за да се нагодят към една далеч по-сложна в сравнение с миналото обстановка.
От “Тайм” посочват, че все пак има какво да се подобри. Например образователната система.  Според изданието училища, библиотеки и други сходни институции трябва да полагат повече усилия, за да може всеки – независимо дали е коренен жител или имигрант – да разбира историята, произхода и културните устои на американската държава.

В тази връзка не трябва да се подхожда първосигнално, считат от “Тайм”. Не би трябвало случаят с братята Царнаеви да буди съмнения в мощта на американското гражданство.

От изданието изтъкват, че истинският патриотизъм означава всеки, който живее в Съединените щати, да полага усилия за напредъка на страната. Всеки да се чувства част от едно цяло, градивна част от общата американска мечта. Само така може да се ограничи броят на онези имигранти, които биха реагирали на рязката промяна с насилие.