Могат ли имигрантите да решат демографската криза в Европа?

Европа е изправена пред бомба с часовников механизъм. И това съвсем не е дълговата криза, а проблемът как да си позволи да плаща за издръжка на все по-застаряващото население на континента.

Оръжие срещу този проблем може да се окажат политиките за отглеждането на деца, увеличаването на пенсионната възраст и не толкова изненадващо – отварянето на границите за имигранти, смятат от Ройтерс, цитирани от Bulgaria On Air.

Следвоенният бум на раждаемостта из цяла Европа от средата на миналия век днес се превръща в проблем, оставяйки ни увеличаващ се брой хора над 65 години, които разчитат на свиваща се работна сила, за да оцелеят.

През 1992 г. в Европейския съюз имаше само 21 пенсионери на всеки 100 потенциални работници. Но през 2012 г. те достигнаха 27. А със спадащата раждаемост и подобряване на здравеопазването се очаква броят им да достигне 50 около 2060 г.

Това дава на Европа по двама души, за които да се грижи, повече отколкото досега. А това е особено застрашително в Германия, където пенсионерите явно ще надминат 58 срещу 100 работници. Затова Берлин трябва да се обърне към мерки за раждаемостта, но лошите детски осигуровки разубеждават германците да създават деца и дори семейно ориентираните програми изглежда са насочени към майките, които си стоят вкъщи.

В Латвия пък, където младите напускат страната в търсене на работа и щастие, вече се говори, че страната е изправена пред екзистенциална заплаха пред населението. Междувременно възрастните там продължават нарастват, което ще я направи победител в състезание за пенсионери през 2060-а година.

Какво може да бъде сторено? Подобно на много застаряващи нации Латвия се опитва да спре тенденцията като увеличава пенсионната възраст. Но е трудно да бъдеш избран, като караш най-милите си избиратели да прекарат и 70-те си години в работа.

Дори процъфтяващи държави като Швеция се опитват да деактивират бомбата с мерки в подкрепа на раждаемостта, при това със значителен успех в тази посока. Той се основава на прогресивната грижа за децата и макар много шведи да не го одобряват - с отваряне за имиграцията.

Въпросът е могат ли другите държави да последват примера и да отворят границите си, да увеличат пенсионната си възраст? Това е трудна задача за лидери, които вече имат доста негативи от мерките за икономии.

Но залогът е висок. С намаляване на работниците за сметка на пенсионерите са поставени под заплаха не само чаят и бисквитките на възрастните хора, но и ръстът на брутния вътрешен продукт.