Имат ли бъдеще белите хора в Южна Африка?

По времето на апартейда Южна Африка се грижеше за белите хора и за никого другиго. Сега някои от белите й общности са подложени на определено лишаване от грижи или насилие, което заплашва тяхното бъдеще в страната, пише Би Би Си.

Всички тук, независимо от цвета на кожата си, ви казват, че белите хора продължават да имат високо положение.

Те управляват икономиката. Те имат несъразмерно влияние в политиката и медиите. Те все още притежават най-добрите къщи и по-голяма част от най-добрите работни места.

Всичко това е вярно, но не е пълната картина. Погледнете под повърхността и ще откриете бедност и усещане за нарастваща уязвимост.

Въпросът, чийто отговор дойдох да потърся в Южна Африка, е дали белите хора наистина имат бъдеще тук.

Отговорът, както при толкова много подобни екзистенциални въпроси, е "Да, но..."

Струва ми се, че само определени части от бялата общност действително имат истинско бъдеще тук: намиращите се в по-добро положение и по-приспособими части.

Белите хора от работническата класа, повечето от които говорят африкаанс, преживяват сериозна криза. Но няма да прочетете за нея във вестниците или да видите да съобщават за нея по телевизията, защото тяхната участ изглежда е нещо, което произтича от лошото старо минало на Южна Африка - минало, което всички - чернокожи и бели - биха искали да забравят.

Според един водещ политически деец - Мандла Някела - това е последица от огромния егоизъм и жестокост, проявяван към чернокожото население по време на апартейда. "Това оказва своето въздействие върху белите днес, въпреки че те все още притежават дял от богатството на Южна Африка, който е напълно несъразмерен", каза той.

Това може да е напълно вярно. Но хората, които страдат сега, са най-слабите и най-уязвимите членове на бялата общност.

Видният активист от организацията "Афри форум" Ернст Рутс, принадлежащ към общността на говорещите африкаанс, ме заведе в лагер от бараки край столицата на страната Претория. Лагер от бараки на бели хора.

Той е издигнат в имота на благоразположен бял фермер и е наречен оптимистично "Сонскин хуки" - "Слънчево кътче". Навсякъде има счупени коли и изхвърлени мебели. Край дървените колиби има изкопи и ями с мръсна, застояла вода, в която се въдят комари. Две прости тоалетни обслужват целия лагер.

Според Рьотс само в района на Претория има 80 лагера от бараки на бели хора, много от които по-големи от този. Той смята, че в цяла Южна Африка може би има около 400 000 бедни бели хора, които живеят в подобни условия.

"Сонскин хуки" няма водоснабдяване и електричество. Обитателите му преживяват с по две яденета от царевична каша на ден, получени като милостиня от местни доброволци. Те нямат социални осигуровки, нямат възможности за развитие в живота - нищо повече от това, което е имало небялото население по времето на апартейда.

"Не искам да живея на място като това", каза бившият зидар Франс де Йегер, който със своята брада и набръчкано лице изглежда като един от някогашните фортрекери. "Но не мога да се измъкна оттук", заяви той. Съпругата му починала внезапно от рак преди няколко години и това го сринало, водейки го към пиянство и мизерия.

По-ниско квалифицираните бели хора нямат голям шанс да получат работа, когато толкова много чернокожи южноафриканци са безработни.

Има и друга, доста по-високо разположена в социалната стълбица група бели африканери, които са сериозно заплашени – в този случай буквално. Пресата тук буквално всяка седмица съобщава за убийства на бели фермери, въпреки че няма да чуете много за това в медиите извън Южна Африка.

В Южна Африка е двойно по-вероятно да бъдеш убит, ако си бял фермер, отколкото ако си полицай - а животът на полицаите тук е особено опасен. Убийствата на фермери често са особено жестоки.

Организацията на Ернст Рутс публикува имената на над 2000 души, загинали през последните две десетилетия. Досега правителството не проявява желание да превърне в приоритет разкриването и предотвратяването на тези убийства.

Отидох в градче, наречено Хельойк - в превод "щастие". Преди няколко седмици въоръжени мъже нахлули в магазин за селскостопански продукти там и открили огън, убивайки на място един фермер и ранявайки един от синовете му и един магазинер. Те не откраднали почти нищо. Изглежда, че това е било обмислено, целенасочено убийство. Малко по-късно синът починал от раните си.

Белинда ван Норд - дъщеря и сестра на загиналите мъже – ми каза колко опасен е станал животът на белите хора в провинцията. Тя заяви, че полицията не проявява голям интерес към случая. В малкото гробище, където са погребани баща й и брат й, има още два гроба на убити наскоро фермери. Прекрасната околност се е превърнала в място за убийства.

В Южна Африка някога е имало 60 000 бели фермери. През последните 20 години този брой е намалял наполовина.

В миналото системата на апартейда се грижеше за белите и не правеше почти нищо за всички останали. В днешно време белите хора тук са оставени на произвола на съдбата.

Тези, които се приспособят и успеят, със сигурност ще имат бъдеще. Колкото до останалите, за тях няма каквито и да е гаранции.

(БТА)