Опасните турски води

Сълзотворен газ, петролни бомби, летящи камъни и тухли, ръкопашни схватки, паника, ранени, арести. Това е картина, която в последните години виждахме в Арабския свят и в изпадналите в тежък икономически нокдаун европейски страни като  Гърция, Испания и Португалия.

Сега обаче същото се случва и на “моста” между тези два различни свята. Невероятно стабилната в икономически план и радваща се (и зорко бранеща) на светско, демократично управление Турция е арена на яростни протести в сърцето на най-големия си град Истанбул.

Това, което започна като демонстрация на екозащитници очевадно не е просто протест за защита на природен парк, коментира БиБиСи. Хора от различни прослойки на обществото надигнаха глас за повече свобода и защита на светската държава.
 
Наяве излязоха негласните притеснения, че над 10 години страната се ръководи от правителство (оглавено от Партията на справедливостта и развитието), налагащо авторитарно управление и с релиогизна нагласа в противоречие с принципите на основателя на турската република Кемал Ататюрк – Турция е на първо място в света по брой журналисти в затвора, има сериозни рестрикции върху продажбата на алкохол, инфракструктурните проекти са с приоритет пред опазването на основни човешки права.

Протестиращите обаче се разграничават от сравнения с Арабската пролет. “Няма база за сравнение”, заявява пред БиБиСи Мелис Бехлил. “У нас има свободни избори. Проблемът е, че този, който спечели (премиерът Реджеп Ердоган), сега не иска да се вслуша в народа”, допълва протестиращата.

Мелис посочва и явното нежелание за диалог. Първата сериозна намеса на полицията за разпръскване на демонстрацията беше предприета ден преди планираната среща между Ердоган и част от лидерите на протеста. Реакция на властите, която може да бъде приета само като отказ за постигане на компромис.
 
Премиерът изглеждаше непоколебим. Нарече демонстрантите “вандали” и “терористи”. Пред парламента определи случващото се като “чуждестранна конспирация” за дестабилизиране на турската икономика, обвини западните медии в “целенасочени атаки” срещу страната.
 
“Вие сте пионки в една по-голяма игра. Няма да покажем никаква толерантност повече”, категоричен беше премиерът.

От другата страната протестиращите обявиха, че няма да отстъпят. В тази патова ситуация предпоставките за нови кървави сблъсъци бяха налице.

В крайна сметка се стигна до известен компромис. Правителство и протестиращи влязоха в диалог в края на работната седмица и кабинетът обеща да не се дава ход на спорния строеж в парка до преразглеждането на случая от съда.
 
От БиБиСи не пропускат да изтъкнат, че голяма част от турците продължават да подкрепят Ердоган и неговата политика. Протестното движение е на първите страници на вестниците, но има и друго лице на Турция. Подкрепата за премиера идва от по-консервативните и по-религиозните граждани. А те определено не са малцинство.

Именно това е ”стената”, на която се обляга Реджеп Ердоган. Това са хората, които му дадоха доверие за цели 3 поредни мандата.

И не е изненада, че Ердоган побърза да мобилизира своите поддръжници, които се вдигат на масови митинги в негова подкрепа през уикенда.

БиБиСи коментира, че това противопоставяне може да има и негативен ефект, може да задълбочи разединението сред турското население.

В момента е факт, че една от ключовите мюсюлмански демокрации е навлязла в опасни води. Колко надълбоко, само времето ще покаже.